![Агенцията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/0/agenciyata-bg-download.jpg)
Агенцията [bg]
- Автор: Вандермеер Джефф
- Серия: Съдърн Рийч #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: „Екслибрис“
- ISBN: 978-619-7115-11-6
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Агенцията [bg]». Краткое содержание книги:
„Агенцията“ не е книга, която започва оттам, където е свършилата предишната. Тя е изпълнена с нови удоволствия, с нови герои и ситуации, и е написана по съвсем нов начин. Ако „Анихилация“ е роман за една експедиция, завършила с много странни открития, то „Агенцията“ е шпионски роман, изпълнен със същия тъмен чар… Поради което отчаяно искам да знам каква ще бъде третата книга — дали някаква смесица от двете, един вид среща на „Джурасик Парк“ с Джеймс Бонд или нещо съвсем различно“. Робин Слоун, автор на „Денонощната книжарница на г-н Пенумбра“
— Не е постигнала реакцията, която е търсела.
— Не, не е. И обвиняваше себе си. Директорът може да бъде много строга, но най-строга беше към себе си. Когато Централата реши да изпрати последната единайсета експедиция, директорът, убедена съм, е вярвала, че е променила нещо. И може така да е било. Вместо обичайното, се върнаха болни от рак зомбита.
— Затова тя е настояла да се включи в дванайсетата експедиция.
— Да.
— Затова методите й са били подозрителни.
— Не бих се съгласила с това определение. Но да, някои биха казали така.
— Защо Централата й е позволила да замине с дванайсетата експедиция?
— По същата причина, по която я порицаха след самоволното й преминаване на границата, но не я уволниха.
— И по-точно?
Грейс се усмихна победоносно. Защото знаеше нещо, неизвестно за него? Или по някаква друга причина?
— Питайте майка си. Мисля, че имаше пръст и в двете.
— Така или иначе бяха изгубили вяра в нея — продължи Грейс след малко, а в гласа й се промъкна горчивина. — Не им пукаше дали ще се върне. Може би някои в Централата дори си мислеха, че така се решава проблем.
Например Лаури.
Контрол обаче продължаваше да мисли за Джаки Миранда Севърънс, Севърънс накратко, „Джак“ винаги беше дядо му. Майка му го беше изпратила в „Съдърн Рийч“, насред всичко това. Самата тя беше работила за кратко в агенцията, когато той беше тийнейджър, за да бъде близо до него — поне така му беше казала. Сега, докато разпитваше Грейс, се опитваше да синхронизира данните, да добие представа кой е бил по това време в „Съдърн Рийч“ и кой не е бил, кой вече е напуснал и кой точно е постъпвал, воден от компаса на груповата снимка в столовата. Директорът, разбира се. Грейс — не. Уитби — да? На ръба. Лаури — да, не? Къде беше отишла след това? Беше ли запазила връзките си? Очевидно, да, ако можеше да се вярва на Грейс. Свързана ли беше появата й с неочаквано предложение за работа с възникването на спешен случай, с който трябваше да се справи? Или беше част от някакъв по-сложен план? Разплитането на думите й беше уморително. Дядо му поне беше по-прям. Я, виж. Пистолет. Каква изненада. Искам да се научиш да стреляш. Свикни да използваш всичко по различни начини. Понякога се налага да минеш по прекия път. Намигане. Майка му никога не намигаше. И защо да го прави? Тя не искаше да се сприятелява, а ако не можеше да убеди някого, намираше друг, когото да убеди. Контрол можеше никога да не разбере с какви остатъци от нейното преминаване през „Съдърн Рийч“ се сблъсква.
Но мисълта, че директорът може да е използвала други хора в агенцията и дори Централата, го успокояваше. Вече не му изглеждаше толкова ексцентрична и поведението й не беше „едноклетъчен заговор“, както се бе изразила майка му, а по-скоро човек, който се е опитвал да реши проблем.
— Какво се е случило при преминаването на границата? — продължи да я притиска Контрол.
— Така и не ми каза. Твърдеше, че е за моя защита, в случай че ме призоват за свидетел.
Той си отбеляза да се върне към този момент по-късно.
— Съвсем нищо ли?
— Нищо.
— Даде ли ви някакви специални указания, преди да тръгне или след като се върна?
Доколкото схващаше от документите, Грейс се бе чувствала по-ограничена от правилата и протоколите и директорът може да е смятала, че заместничката й подкопава усилията й, като се придържа относително стриктно към тях. Или тъкмо това е била целта: Грейс да я държи на земята. В такъв случай почти със сигурност Грейс трябва да е отговаряла за оперативните детайли.
Грейс се поколеба, но Контрол не знаеше дали се кани да разкрие нещо повече или да каже някоя безсмислица.
— Помоли ме да отворя отново разследването на тъй наречената Бригада СС и да натоваря някого да докладва по-подробно за фара и най-вече за цялата история на светещото тяло на фара.
— На кого възложихте задачата?
— На Уитби.
На смахнатия Уитби. Логично.
— И какво стана с разследването?
Не си спомняше да е срещал такава информация в документите, които му бяха предоставени преди идването му в „Съдърн Рийч“.
— Синтия го пазеше. Поиска разпечатка и настоя електронните файлове да не влизат в доклада… В същите заешки дупки ли възнамерявате да ровите?
— Значи според вас е било загуба на време?