![Агенцията [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/0/agenciyata-bg-download.jpg)
Агенцията [bg]
- Автор: Вандермеер Джефф
- Серия: Съдърн Рийч #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: „Екслибрис“
- ISBN: 978-619-7115-11-6
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Агенцията [bg]». Краткое содержание книги:
„Агенцията“ не е книга, която започва оттам, където е свършилата предишната. Тя е изпълнена с нови удоволствия, с нови герои и ситуации, и е написана по съвсем нов начин. Ако „Анихилация“ е роман за една експедиция, завършила с много странни открития, то „Агенцията“ е шпионски роман, изпълнен със същия тъмен чар… Поради което отчаяно искам да знам каква ще бъде третата книга — дали някаква смесица от двете, един вид среща на „Джурасик Парк“ с Джеймс Бонд или нещо съвсем различно“. Робин Слоун, автор на „Денонощната книжарница на г-н Пенумбра“
— Не съм дошъл, за да унищожа наследството на директора или вашето собствено. Повиках ви не само заради това, което ми каза биологът, но и защото мисля, че и двамата можем да имаме автономия тук. Да управляваме агенцията така, че вашата позиция да не се промени.
Защото, що се отнасяше до него, агенцията беше прецакана и сега той беше агент под прикритие, навлизащ във враждебна територия. И можеше да използва всичко, за което не му пука, като средство за размяна. Може би дори, преди да напусне, щеше да удовлетвори желанието на Уитби и да го премести. Може би щеше да се върне в Централата и да изпие една бира с Лаури.
— Колко великодушно от ваша страна — отбеляза Грейс. — Ученикът предлага на учителя да си поделят властта.
— Не бих използвал тази аналогия. По-скоро…
— Каквото и да правеше директорът, правеше го, защото вярваше, че е важно.
— Да, но какво точно е направила? Какво е била намислила?
— Намислила? — скептично повтори Грейс.
— Грейс, аз вече съм тук. — Контрол подбираше думите си много внимателно. — Стигнал съм до средата. Трябва да ми кажете какво става. — Как трябваше да я погледне, за да й покаже без думи, че вече е видял достатъчно странни неща? — Всичко това не се записва.
Грейс помисли за секунда, сякаш развеселена. После започна да говори.
— Трябва да разберете позицията на директора. Първата експедиция беше задала тона в организацията. Въпреки че когато Синтия дойде, тогавашният директор се опитваше да го промени. — Синтия? Контрол за миг се почуди за кого става дума; твърде дълго я бе наричал просто „директора“. — Служителите усещаха, че първата експедиция се е провалила, защото агенцията не е знаела какво прави. Че сме ги изпратили там и те са загинали, защото не сме знаели какво правим, и никога не бихме могли да компенсираме това. — Първата експедиция: жертва на липсата на контекст. Стон, разпознат едва когато е било прекалено късно. — А присъствието на Лаури в агенцията почти десет години… — Нима четеше мислите му? Нима някак беше научила? — … според мен само влоши положението. Той беше жив призрак, прославен като герой, докато всъщност той само беше оцелял. Затова и препоръките му имаха по-голяма тежест, дори когато бяха погрешни. Директорът имаше възможност да наложи собствените си виждания, едва след като Лаури беше повишен в Централата, макар че и тогава не беше лесно. Лаури настояваше за повече експедиции, докато директорът искаше по-малко, и ако преди тя можеше да го овладява, сега той беше напълно извън контрола й. Затова ние продължавахме да изпращаме хора, да ги хвърляме в неизвестността. Това никак не й беше приятно, но следваше заповеди, защото така трябваше.
Контрол се улови, че се е увлякъл от разказа й.
— Как успяваше да налага вижданията си? По какъв начин?
— Обсеби я идеята за метриката, за промяната на контекста. Ако можеше да използва собствената си метрика, Лаури, макар и с неохота, можеше да си прави експедициите, кондиционирането и хипнозата, в които беше шампион, макар че след време разбра защо той толкова държи на последното.
Контрол продължаваше да вижда Лаури в контекста на камера, носеща се във въздуха: Лаури пълзи, камерата се издига, истината — може би някъде по средата. А после Лаури принуждава Контрол да пълзи и да се издига.
Всичко това обаче не казваше нищо за тайната мисия на директора през границата. Дали Грейс не му подхвърляше друга информация, само и само да избегне темата? Досега никога не бе говорила толкова много пред него.
— Какво друго? — попита той. — Какво друго правеше директорът?
Тя разпери многозначително ръце, а усмивката на лицето й стана почти блажена.
— Обсеби я идеята да я накара да реагира.
— Зона X?
— Да. Смяташе, че ако успее да накара Зона X да реагира, ще може някак си да я отклони от курса й. Макар да не знаеше по какъв курс се движи.
— Но тя е реагирала: убила е много хора.
— Директорът вярваше, че нито едно от нещата, които правим, не е засегнало онова, което стои зад Зона X. Че то се справя прекалено лесно с всичко, което му изпращаме. Почти без да мисли. Доколкото изобщо може да се говори за мислене.
— Затова е отишла в Зона X — за да я накара да реагира.
— Няма да потвърдя, че съм знаела за пътуването й или че по какъвто и да било начин съм го подпомогнала. Ще ви кажа какво мисля въз основа на това, което тя ми разказа след завръщането си.