Добрият вълк [bg]

— Нека ти е под ръка — каза тя, сви наляво по „Сибюлегатан“ и пое нагоре към „Валхалавеген“. Хектор погледна синята карта.

— Какво да я правя?

— Ще се качиш на автобус.

Той понечи да възрази.

— Бъди готов да слезеш от колата — нареди тя, погледна в огледалото за обратно виждане и зави надясно по „Валхалавеген“.

Движението беше натоварено. Соня посочи към автобусната спирка пред тях:

— Автобус номер едно, качи се. Седни възможно най-назад.

— Сам ли ще бъда? — изненада се той.

— Не, и аз ще се кача на автобуса.

Соня отби край тротоара.

— Сега — кимна.

Хектор отвори вратата, слезе. Соня продължи нататък.

Той отиде до спирката. Няколко души чакаха. Усещането беше странно. Никога досега не беше чакал автобус. Картата в ръката, малкият пистолет в джоба на сакото, движението пред тях, мирисът на бензин сред лятната горещина. Хектор се огледа. Прободе го усещане за самота.

Дългият син автобус се показа иззад ъгъла с „Юнгфрюгатан“, на табелата над шофьора светеше голяма единица.

Гумите се тръкнаха в бордюра, преди да спрат. Хидравликата спусна автобуса надолу, вратите се отвориха. Хектор се качи заедно с останалите от средната врата. Наблюдаваше как другите пътници прокарват картите си върху четеца. Той направи същото, нещо изпиука — явно се беше справил.

Хектор тръгна към задната част на автобуса, който през това време потегли. Единична седалка далеч назад, той отиде и седна до прозореца.

Соня седеше отпред. Хектор не беше забелязал кога се е качила. Сигурно е слязла от колата по-нататък. Погледът му се насочи през прозореца, към зелените дървета по протежение на улицата. Загледа се в колите под тях. Волвото с братята се появи. Забави скорост, застана зад автобуса. Далеч напред виждаше колата, с която той самият беше дошъл дотук, сега зад волана седеше Леви.