Добрият вълк [bg]

Леви и братята сграбчиха по един цивилен. Притискаха ги към себе си като щитове. Лешек дръпна вратата, показа се, за да го види Арон. Извика на всички в съда да излизат. Никой не се поколеба. Поток от хора се изля през изхода.

Хектор хвана Лешек за ръката.

— Йенс Вал свидетелства. Тук някъде е, в някоя близка стая. Той знае къде е Лотар. Намери го… разбери къде е Лотар и после го застреляй.

Лешек се поколеба и се върна вътре.

Леви и братята, заедно с тримата заложници, бутнаха Хектор в морето от хора, които в паника тичаха навън. Предпазваха се с живите щитове по целия път до микробуса, после ги пуснаха да си вървят. Леви подкара колата обратно към хотела.

Всички свалиха противогазите в задната част на микробуса. Соня, която беше чакала там, веднага се завтече към Хектор.

— Как си?

— Добре — изпъшка той. Закашля се. — Вдишах от газа, преди да ми дадат маската.

— Ще мине, дишай дълбоко. — Тя намаза лицето му с мехлем. Той облекчи ефектите от сълзотворния газ.

— Сега ме слушай, Хектор — продължи тя. — Ще направим три смени. Чуваш ли?

Той кимна.

— Просто ни следвай и прави само каквото ти казвам. Без възражения, без въпроси. Окей?

Той кимна отново.

Леви на волана, обърна се.

— Смяна на колата след трийсет секунди — съобщи.

Леви беше карал обратно по „Шелегатан“ към хотела и се беше скрил в гаража. Това притесняваше всички. Предпочитаха да са в движение… Но планът на Лешек беше такъв и те се придържаха към него.

Потънаха в мрака на гаража, гумите свистяха по лъскавия бетон, спряха рязко. Задните врати на микробуса се отвориха. Арон ги чакаше.

Кратка среща между Хектор и Арон.

— Благодаря ти, Арон — каза Хектор.

Арон го потупа по рамото, когато Хектор скочи от микробуса. Потупването се получи несръчно, неловко, твърде студено, дистанцирано и резервирано.

— Аз и братята тръгваме с него. — Арон посочи едно „Волво XC90“. — Оставяме аудито на Лешек. Ти и Соня ще пътувате с Леви с другия микробус.

Леви вече ги чакаше при него. Беше със същия размер като онзи, с който дойдоха, само че този път с логото на „Федекс“. Финландецът беше свалил гащеризона. Под него носеше тъмносиня тениска и тъмносини къси панталони. Сега представляваше куриер.

Затвориха вратите, запалиха двигателя. Звукът му отекна в бетонния гараж.

Двете коли — микробусът и волвото, излязоха от гаража под ослепителното лятно слънце. Потеглиха в различни посоки.

Наблизо виеха полицейски сирени.

Софи лежеше на пода, дишаше, заровила лицето си в блузата.

Газът, проникнал в помещението, беше достатъчен да я повали. А навън се движеха Хектор и хората му…

Вратата се отвори. Всичко ставаше много бавно. Един мъж в син гащеризон влезе вътре, пистолет в ръката, противогаз на лицето. Вторачи се в нея. Чуваше се глухо съскане от дишането му.