Нещо гнило в Ел Ей [bg]

— Питам се дали съм с всичкия си…

— Тук ще ти хареса, обещавам.

— Ще уредиш ли нещо по тънката част?

— Няма да ти преча — засмя се Стоун.

— Чао — и Дино затвори без повече приказки.

Стърмак вече минаваше покрай „Бевърли Хилс Хотел“, все така в посока към Сънсет. Когато излезе на Сънсет Стрип, Стърмак паркира ролса и влезе в един магазин.

Стоун се изненада. Обади се веднага на Рик Грант.

— Лейтенант Грант.

— Стоун е.

— Здрасти.

— Ти знаеш ли, че деликатесният на Вини отново работи?

— Какво?

— Току-що видях онзи адвокат, дето не практикува право, да влиза в него и мога да те уверя, че не е единственият клиент.

— Значи действат незаконно — каза Рик. — Защото при онази операция им взехме разрешителното.

— Това дава ли основание за ново посещение?

— И още как! Ще им изпратя две коли до няколко минути. Ще видим дали продължават да приемат залози.

— Не би ли могъл да прибереш и клиентите?

— Мога да ги арестувам, не мога да ги задържа.

— О, ще ми направи голямо удоволствие да видя нашия човек в полицейска кола.

— Кметът сигурно ще ми се накара, но… какво, по дяволите, изглежда забавно!

— Ще чакам и ще гледам отдалеч — каза Стоун.

Той отби в странична уличка и се разсмя, когато видя Дейвид Стърмак вързан с белезници до двама месари с мръсни престилки. Адвокатът протестираше шумно, но никой не го слушаше. Имаше и премия: Мартин Бероун също беше сред арестуваните. Стърмак сигурно бе влязъл да се срещнат. Телефонът на Стоун иззвъня.

— Да?

— Рик е, какво стана там?

— Всичко свърши — прибраха и Бероун.

— Ако само са яли сандвич, ще трябва да ги пусна веднага, но ако са били отзад, мога да им предявя обвинение.

— Чудесно! Между другото, нашият човек пристигна в ролс кабрио. Можеш ли да й наложиш запор?

— Защо не? Ще изпратя „паяк“.

— Надявам се да не бъдат излишно нежни с колата.

— Обикновено не се престарават — засмя се Рик.

— Обади ми се да ми разкажеш как е минало, окей?

— Разбира се.

— Между другото, повиках Дино. Искаш ли утре да обядваме заедно и да си поговорим?

— Ти как мислиш?

— Тогава среща в откритото кафе на „Бел Еър“ в дванайсет и половина.

— До утре.

Стоун затвори и потегли към хотела, подсвирвайки си весела мелодия по пътя. Нещата се развиваха в правилна посока: беше успял да разроши перата на враговете си, приятелят му идваше на помощ и го очакваше прекрасна вечер в хотела.