Нещо гнило в Ел Ей [bg]

— Хенк, ако имах някаква идея къде се намира тя, с удоволствие щях да ти приема агентите, само че не знам.

— Значи е „тя“.

— Да, и това е всичко, което ще научиш засега от мен.

— Както искаш, приятелю. Искрено се надявам да не съжаляваш за това. Предупреждавам те, че гледаме с лошо око на хора, опитващи се да преговарят с похитители. Тук е като с откупите: можеш да платиш откупа и да получиш похитения обратно, или можеш да не плащаш откупа и пак да го получиш обратно. Или — и това са двете лоши възможности — можеш да платиш и да не получиш нищо, или да не платиш и да не получиш нищо. Хазарт.

— Наистина ли мислиш така? Наистина ли допускаш, че ако тези хора не получат каквото искат, те могат да я убият?

— Стоун, има сериозна вероятност. Решението какво ще направят с нея е взето предварително. Така че тя може вече да е мъртва.

— Не мисля: член на семейството разговаря с нея ежедневно.

— Това е добра новина, но в никакъв случай не означава, че нещата ще продължат по същия начин.

— Като говоря с теб, ми се разваля настроението, да знаеш.

— Част от работата ми е да пускам лъч тъмнина в живота на хората.

Стоун тъжно се засмя.

— Е, добре, мога да те успокоя, че се справяш с работата си.

— Ще ти се обадя, ако засечем нещо интересно. Ще предупредя моите хора да слушат и за някакви намеци, свързани с отвличане.

— Благодаря ти, Хенк — сбогува се Стоун и затвори.

Излезе от хотела, поразходи се по улиците и намери малка печатница. Привлече го надписа на витрината й: „100 ВИЗИТНИ КАРТИЧКИ, ДОКАТО ЧАКАТЕ — $19.95“. Нарисува малка скица на печатаря и докато чакаше, купи евтино пластмасово куфарче, няколко папки и хартия. Когато картичките му бяха готови, излезе от магазина и изхвърли в близкото кошче за боклук всички без десетина. После подкара към Марина Дел Рей и когато пристигна там, потърси и намери пристанищната администрация.

Поиска да говори с началника и му подаде картичката си, на която пишеше: