Нещо гнило в Ел Ей [bg]

Стоун продължи да изпомпва информация от него, докато се качваха към горните нива.

— Колко често я използва собственикът?

— Практически всеки уикенд, а понякога прекарва на борда и по една нощ през седмицата.

Стоун продължи да си взема бележки.

— По колко гости кани наведнъж?

— Имаме дузина луксозни каюти, където могат да спят двайсет и четирима, плюс тази на собственика.

— Колко души е екипажът?

— А, с екипажа не се престараваме: кук, стюард, две камериерки, помощник и моя милост. Когато дава парти, обслужването се осъществява от наемана за случая компания.

— Значи на борда винаги живеят шестима?

— През уикендите да, както и винаги, щом собственикът е на борда. През седмицата обикновено имаме много свободни дни. Мога спокойно да се оправя сам с помощта на един член на екипажа оттук до Каталина, а като закотвим там, често на борда остава само един.

— Някакви проблеми с охраната?

— Не-е. Някои яхти наемат въоръжена охрана, но нашият собственик не вярва в натрапчивите мерки за сигурност. Според него, това карало гостите му да се питат какво толкова крие тук от тях. Нашето кредо е, че анонимността е най-добрата защита.

— Има логика — одобри Стоун. Вече се бяха изкачили на главната палуба. — Е, благодаря за огледа. Сега разполагам с цялата информация, която ми е нужна, за да направя добър отчет.

— Значи сменяме застрахователя, така ли излиза?

— В никакъв случай не е сигурно. Ще ви направим оферта и ще видим дали ще се договорим.

— С кой ще се договаряте от наша страна?

— Не със собственика, предполагам, с определен от него човек. Не знам, не поддържам контакти с клиентите — аз съм само техническото лице. — Той стисна ръката на мъжа и слезе на брега. Едно знаеше със сигурност: беше огледал цялата яхта и Арингтън не беше на борда на „Контеса“.

Замисли се дали да не се върне при „Мария“ и да я потопи отново. В марината беше спокойно и сигурно щеше да се измъкне. А можеше да се справи и с „Палома“. Какво удоволствие би било да вбеси Иполито до посиняване.

Накрая се отказа. Полицейското разследване щеше да установи, че някой от застрахователна компания е посетил яхтите, след което възможно най-простата проверка щеше да разкрие, че е бил измамник. После полицията щеше да му изработи портрет по описание.

Накрая капитанът на „Контеса“ щеше спомене, че някакъв застрахователен агент се е качвал на борда и щеше да потвърди портрета, направен с фоторобот. Не че това толкова безпокоеше Стоун, защото самият Иполито едва ли щеше да се намеси под каквато и да е било форма, а той единствен можеше да го разпознае и да го назове по име.

Върна се при колата си и се обади на Бети Саутард по телефона.

— Здрасти, Стоун е, можеш ли да говориш?

— Казвай.

— Искам да проуча Дейвид Стърмак по-подробно. Какво можеш да ми кажеш за него?