Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))
- Автор: Миллер-младший Уолтер Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Минкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалипсис I ((Кантата за Лейбовиц))». Краткое содержание книги:
На фона на неумолимия апокалипсис всичко се откроява до абсурдна рязкост: смисълът, възходът и гибелта на цивилизацията; технологията като спасител и разрушител; човекът разпънат между хуманизма и егоистичната си, ирационална и разрушителна природа… Само религията е тази, която побеждава и в пораженията си.
— Да, отче?
— Нищо не може непреднамерено да бъде толкова порочно! Казвам ви, тя знае какво е добро и зло и е избрала последното. Престанете да се хилите! Няма нищо смешно. Това дори не е анимизъм. Нали говорят за поведението на растенията? Душата на растенията, душата на животните, после рационалната човешка душа — и всичко това се изброява, за да се изразят принципите на ангелската същност, освободена от телесната обвивка. Но откъде да знаем, дали дотук всичко свършва? Растителност животинска, рационална… и каква още? Иже еси такава, като в това нещо. Съвсем пропаднала. Махнете я оттук… Но първо ще изпратя радиограма в Рим.
— Мога ли да си вървя, отче?
— Говорите ли алегениански?
— Не.
— И аз не, а кардинал Хофстраф не говори на югозападен.
— Тогава защо не използувате латински?
— Какъв? Латински на вулгата87 или съвременен латински? Не се доверявам на своя англо-латински, а дори и да се доверявах, то кардиналът вероятно няма да може да се довери на своя.
Той погледна намръщено корпуса на стенографския робот.
Брат Патрик също се намръщи, след това се приближи до контейнера и свръхминиатюрните детайли на машината.
— Там мишка няма — увери го абатът.
— А тези малки копчета какви са?
— Не ги докосвайте! — закрещя абат Зерчи, като видя как секретарят от любопитство хвана една от няколкото десетици ръчки с циферблати, монтирани от вътрешната страна на панела. Те бяха разположени в равни редици в правоъгълна кутия на покрива на която — абатът я беше свалил и положи редом — имаше предупредителен надпис: „Да се регулира само при работа“.
— Да не мръднахте ръчката?
— Може би малко, но съм сигурен, че е в същото положение като по-рано.
Зерчи му показа предупредителния надпис на капака.
— О! — каза Патрик и двамата се облещиха.
— Пунктуацията ли бърка, отче?
— Да и още добавя блуждаещи главни букви и обърква думите.
Продължиха да съзерцават в пълно мълчание неразбираемата машина.
— Някога чували ли сте за преподобния Франциск от Юта? — попита накрая абатът.
— Нещо не си спомням това име, домине. Защо?
— Надявам се, че сега се моли за нас, макар да не си спомням да е бил канонизиран. Добре, хайде да опитаме съвсем леко да мръднем това тук.
— Брат Джошуа е бил инженер по някаква специалност. Бил е в космоса и трябва да разбира нещо от компютри.
— Вече го виках, но той се бои дори да я докосне. Послушайте, може би си струва да…
Патрик внимателно се заотдръпва.
— Извинете ме, господине, но аз…
Зерчи погледна треперещия секретар.
— О, но вие, изглежда, сте готов да отстъпите! — каза той, като завъртя следващата ръчка.
— Стори ми се, че някой ме вика…
— Преди да пропее петелът… освен това, вие пипнахте тази ръчка, нали?
Патрик сведе глава.
— Но капакът беше свален и…
— Hincigitur effuge.88 Махнете се, отивайте си, докато не съм решил, че вината е ваша.
Като остана сам, Зерчи включи щепсела, седна зад бюрото си и промърмори кратка молитва към светия Лейбовиц (който през последните години придоби по-голяма известност като покровител на електрончиците, отколкото като основател на Албертианския орден) и натисна превключвателя. Той се ослуша, но нищо не се случи. Тихо прещракваше релето за време, като набираше обороти, бръмчаха синхронизиращите мотори. Помириса. Не се чувствуваше нито дим, нито мирис на озон. Накрая отвори очи. Даже индикаторните лампи светеха нормално. Наистина „регулиране само при работа“!
Малко успокоен превключи селектора за режим на работа в положение „Диктовка-запис“, вкара „Вход югозападен“ и „Изход алегениански, убеди се, че превключвателя «запис» е в положение «Включено», натисна копчето на микрофона и започна да диктува:
— Бърза. До негово високопреосвещенство, кардинал сър Ерик Хоффстраф, папски наместник, временен екстериториален викариат, свещена конгрегация за пропаганда, Ватикана, Новия Рим…
Ваше високопреосвещенство! Като имаме предвид започналото неотдавна засилване на напрежението в света, признаците за нова международна криза и даже съобщенията за тайна надпревара в ядреното въоръжаване, ще ви бъдем много благодарни, ако ваше преосвещенство счете за възможно да ни даде съвет относно днешното състояние на един известен ви план. Мога да цитирам същността на този план, обрисувана в «Motu proprio»89 от блажената памет на папа Селестин Осми, в чест на празника на чудесното спасение на Светата Дева през годината на Господа наш 3735, и започващо с думите… — той прекъсна и погледна разтворените по масата книги — «Ab has planeta nativitatis aliquos filios Ecclesiae usque ad planetas solium alienorum iam abisse et numquam redituros esse intelligimus».90
87
Вулгата — латински превод на Библията през XIV век.
88
Бягай от тук. (лат.)
89
С помощта на грижата (лат.)
90
Ако на тази планета, някое поколение от синовете на църквата се укрие за вечни времена от властимащите и едновременно с това си пожелае да се усамоти и никога да не се върне, то това ще бъде благоразумно решение. (лат.)