Светлините на Агни Йога

265. (26 октомоври). В съзнанието като в огледало се отразява заобикалящият го свят, но свят оцветен с характерните за даденото съзнание бои. И не винаги това отражение е спокойно и ясно. Повъхността на огледалото би могла да се оприличи по-скоро на вода, отколкото на стъкло и най-малкото подухване на астралните вихри веднага изкривява цялото отражение. Тогава човек вижда външния свят не такъв, какъвто е, а какъвто изглежда. Така покрай ограниченията, свойствени на обикновеното съзнание, се внасят и допълнителни изопачения. И действителността се превръща в ярка очевидност, много отдалечена от реалността. Милиони хора живеят в тези призрачни лични светчета извън пределите на действителността. Виновен за това е астлалът. Съзнанието се мъчи под неговата власт, тъмничаря на духа — така можем да го наречем. Той е враг номер едно. Освобождаването на духа от всякаква робство започва с освобождаването от тиранията на астрала. Може да се преживее и без неговите прояви. Не са нужни неговите преживявания. Не са нужнинеговите избухвания. Можете да си възложите задача: да прекарате един ден без всякакви емоции. Без тях може да се яде, да се пие, да се спи, да се работи и пак да си бъдеш човек, но човек свободен от гърчовете на астрала. Човек в един момент се дразни, после се плаши, после пък се смее — за какво е всичко това. Спокойствието трябва да замести всички гримаси на астрала. Може да се живее и без тях. И тъй, задачата за днес е да се прекратят макар и за един ден движенията в астралния проводник. Не желаем неговия произвол! Няма да реагираме на нищо по никакъв начин. Добро ли е, лошо ли е, приятно или неприятно, харесвано или не харесвано — вътре палячото е вързан със силата на волята и да се кълчи не му е разрешено; ако ще всичко да се обърне с краката нагоре, но палячото ще е вързан цял ден, само за един ден, за да разбере неговият стопанин, че кривящият се е подвластен на волята на стопанина. Трябва да се разбере, че е възможно да се чувстваш пълноценен човек и при условието на пълно замлъкване на астрала. Единствено при това условие можа да се утвърждава спокойствието и равновесието. Мятащата хсе комична обвивка трябва да бъде накарана да замлъкне. Даже и еднодневният опит ще е от полза, защото трудното е да се започне. Колко усилия са направени и се правят, за да се възнесеш духом, но нещо упорито противодейства, свеждайки до нула всичко достигнато. Пречи астралът, врагът номер едно, правейки безплодни всички усилия на духа. Колко много са онези, които са се разколебали, спрели и тръгнали назад! Кой ги води и накъде? Неуморимият и упорит астрал е оседлал духа и го дърпа със сила към тъмнината. Всичко е позволено, няма забрани, но не на роба, не на този, който е под властта на астрала — най-тежкото от всички видове робство. Трябва да се намерят сили да се строшат веригите на робството и да се придобие свобода. За какво са всички завоевания на свободата за човека, който се намира под робството на своята нисша обвивка? За какво е свободата на пияницата, наркомана, садиста? Дори малката победа над астрала е полезна, защото води към голямата. След първия опит ще последва втори, след втория — трети, докато не бъде обуздан и смирен палячото и не затихне неговата ярост. Другото означава край и мъка за победеният дух, и робство вече не на собствения астрал, но на тъмата, която чрез него поробва свободата на духа. Пощада за палячото вътре в себе си не трябва да има. Той и Азът в човека не са едно и също. Но той, неуморимият, е врастнал в човека и е заменил неговото Аз със себе си. Вредителят трябва да се изтръгне с корена и нека първият ден бъде начало на борбата с древния враг не на живот, а на смърт.