Светлините на Агни Йога

264. (25 октомври). Не можеш да се откъснеш от Земята и да я изоставиш. Значи, трябва да се съумее да се съчетае мъдро в съзнанието небето и Земята, и при това така, че Земята не само да не пречи, а да служи като трамплин за усвояването на небето. В действителност пречи не Земята, а привличането на човешката природа към неизживяната животинска природа вътре в човека, унаследена от миналото в него. И ако човекът е процес (Буда), то животинското начало в него е явление, подлежащо на изживяване и преодоляване. На известно стъпало, близко до освобождението, наследството от миналото се надига от дълбините на съзнанието с особена сила и с последни усилия дърпа съзнанието надолу. Трябва да се противостои на прибоя на вълните от миналото, събирайки всичките си сили, защото този прибой е непродължителен и временен. А привлекателността на земните съблазни е само привидна. Изправилият се дух не може да живее вече с тях, тъй като те нищо няма да му дадат, освен разочарование, отегчение и затъмнение. Ето, възниква въжделение за храна, но щом се натовариш с нея, вече отхвърлена и непривична, стомахът, като изтънчен организъм, веднага се противопоставя, защото ще се наложи да плати скъпо за отравянето. Точно така е и с всички други, влачещи надолу прелъстителности. Това, което е радвало и носело удовлетворение по-рано, днес вече няма да го донесе, а ще донесе само горчивината от попадането на духа в прегръдката на миналото. Но за огнената йога всичко в миналото е изгорено и завръщането при старите пепелища няма да даде радост на духа. Живеем за бъдещето и в бъдещето, където е разположено полето на новите достижения и където новото замества изцяло старото и го замества толкова пълно, че миналото вече не възниква в спомените; разкрасявайки го с цветя, поднасяме цветя на гроб. Но на нас не ни трябват гробове. Нашите думи са за живота и сияйните възможности на духа. Всичко е напред и вичко е достижимо. И призраците на миналите дейности са безсилни да преградят пътя.