Светлините на Агни Йога

258. (21 октомври). Какво представлява по същество правият път? Верният път, пътят към Светлината — това са безкраен ред опити неуспешни, частично успешни и успешни напълно да преобразиш себе си и да се усъвършенстваш. Не е беда, ако всички опити не са удачни. Енергията, вложена във всяка от тях, след време ще даде плод. Не е възможно веднага да станеш Архат. Но пътят на преодоляване на себе си в края на краищата ще доведе до тази степен. Само да не се обезсили човек в делата. Мнозина правят грешка, насочвайки се към голямото и пренебрегвайки малкото. Но голямото обикновено се създава от малкото, от дребните детайли, като къщата от тухлите. Носейки ежедневно тухлички за изграждането на дома на духа, той ще бъде иззидан и създаден, но това трябва да се върши ежедневно, постоянно, не забравяйки нито за миг, че целият смисъл на земния живот е само в това. Ако в това направление не е направено нищо, значи целият живот е отишъл нахалост и е проведен напразно, безцелно. Мнозина живеят безцелно, поставяйки си за цел на живота вещите, ограничени от краткия срок на своето съществуване и затова лишени от краен смисъл. Ето, някой прахосва цялата си енергия, за да се облече по-добре от всички. Но дрехите се износват и биват захвърлени в коша за боклук, като парцали, а заедно с тях и плодовете на всички усилия. И така е във всичко, което е обречено на унищожаване поради малкия периметър на своята проява. Ние сме привърженици на продължителните неща. И нашият живот представлява поредица от продължителни действия, резултатите от които ще донесат плодове в животите следващи този. Затова нашите дела са безсмъртни. Виждаме надалече и хвърляме надалече котвата за далечно плаване. Казано с други думи — ние живеем заради бъдещето и в бъдещето. И нашето безсмъртие е в това, че енергиите на нашия дух са протегнати далеч зад пределите на много животи. „Бъдещето! То може да се случи някога, а може и да не се случи!“ — така разсъждава слепецът. Бъдещето е неотвратимо като утрешния ден. Залагащият на бъдещето влага капитала си в правилното дело. А щом като бъдещето е неизбежно, то неизбежни са и плодовете на този труд, който е вложен заради него. Нима предаността и любовта към Учителя са разчетени за днешния ден? Или трудът за самоусъвършенстване — само за един живот, или изучаването на Учението на Живота? По този начин, поставяйки в основата дългите дела, утвърждаваме чрез тях безсмъртието на живота. И важното при това е да се започне, тоест да се посее началното зърно на това, което ще даде кълнове, може би, едва след няколко въплъщения. Зърната на такива начинания ще бъдат преди всичко мислите и то тези мисли, които са неосъществими при сегашните условия. Това съвсем не означава, че те са нежизнеспособни или непрактични, а само говори за тяхната продължителност и безсмъртие, и утвърждаването им в бъдещето. За нас бъдещето е по-реално от настоящето, защото настоящето вече почти е отминало или отминава и често в него не може да се промени нищо, тъй като то представлява следствие на отминали действия, а бъдещето е пластично в ръката на формиращата го воля, тъй като причините се залагат сега. Не трябва също да се забравя, че идеите творят живота и управляват света. В явленията на днешния ден в рамките на цялата планета трябва да се разграничават две разновидности на нещата: явления от миналото, обречени на смърт и явления от бъдещето, на които е съдено да се сбъднат. От това на кои от тях се залага, зависи успехът и правилното направление. Залогът на мъртъвци ще бъде изгубен. Но всичко, което е в съзвучие с хода на еволюцията на живота на вашата планета, ще доведе до победа и преуспяване на човечеството като цяло.