Светлините на Агни Йога

269. (30 октомври). Творчеството на Гуру е своеобразно, самобитно, необичайно и въздейства по особен начин на съзнанието, предизвиквайки понякога цял поток о мисли. Едно то неговите забележителни платна е картината „Настасья Микулична“. Тя трябва да се гледа от най-далечния ъгъл на стаята, най-добре от коридора и тогава нейните красоти оживяват и започват да излъчват сияние и да светят. И колкото повече се задържа окото на тази картина, толкова повече мисли се зараждат в съзнанието. И започва да изглежда, че това не е просто картина, а далечното бъдеще на нашата Родина, отпечатано на платното. А тя е нарисувана в 1943 година, когато хитлеристките орди, снабдени с техниката та от производството на цяла Европа, още заплашваха нашата Страна и втората Отечествена война беше в самия си разгар. И в това трудно за нашата страна време Рерих вече предвиждаше крайната победа над врага, над нашите врагове и недоброжелатели. Настасья Микулична е символ на непобедимата мощ на нашата велика Родина. Мощна фигура на жена, мощен кон на фона на пламтящата заря на Новия Свят, когато Нашата Родина, отразила мвсички врагове, излиза като победителка на световната авансцена. Зарята ня Новия свят, освободил се от тъмното наследство на миналото, от войните, кръвта, насилието, колониалното робство и всички видове гнет и поробване на човек от човека, победно пламти над планетата. И водещата след себе си целия свят, всички народи на Земята страна е нашата Родина, въплътена в образа на могъщата фигура на Настасья Микулична, на здрав и силен кон. Тя е в доспехи, но не е въоръжена, тя не дрънка оръжие, тя не заплашва никого. Тя носи на света мир в ръцете и са подържаните от нея фигурки на хора, като символ на малките народи или на цялото човечество като цяло, на стража на мира, щастието и интересите на което стои мощно се изправя Тя в пламтящите бои на зората на Новия свят. Тя е още в броня и доспехи, за да не може предателстката вража ръка да нанесе внезапно удар в гърба. Този образ излъчва такава силна увереност и несъкрушимост и конят толкова твърдо пристъпва напред в това сияещо с победа и щастие бъдеще, че неволно възниква въпросът: какво ли дълбоко чувство на предвиждане е притежавал Рерих, за да го изобрази така жизнено на платното? Той сякаш е виждал тази победна стъпка на нашата Родина и нейната водеща роля на световната сцена. Да, тя не заплашва никого, да, тя носи на света мир, да, тя е защитничка на малките народи и на всички угнетени, да, към нея са устремени с надежда и вяра милиони очи от всички ъгълчета на планетата, да, тя възглавява борбата със стария, обречен, отиващ си и разлагащ се свят и води след себе си народите с тази победна мощ. Конят се изкачва на възвишение, но още не е стъпил на него, а когато стъпи, ще се разсеят последните облаци на мрака и Нашата велика Страна ще застане пред народите на света с цялата си непобедима мощ, утвърждаваща мира в целия свят и щастието на всички народи на Земята, заедно с окончателната победа на Новия свят над стария, когато войните, насилието и робството във всичките му видове ще останат в миналото.