Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Така е.
— Но кога ще бъда отведена при баща ми? Как ще разбера, ако срещата е уредена?
— Трябва да чакаме тук, Сам. Баща ти ще дойде да те вземе оттук.
— Кога?
Лоренцо отново сви рамене.
— Може би днес. Или утре. Бъди търпелива, малката. Скоро отново ще бъдеш при баща си.
Докато яздеше към Ел Пасо, Ханк се чувстваше доста притеснен. Дали ще успее ла направи така, че срещата им с Кингсли да изглежда случайна? Трябваше да изглежда такава. Щеше да му каже, че идва в Ел Пасо, за да посети своя братовчед. Щеше да се престори на искрено изненадан, че среща Кингсли по тези места.
Господи, беше се захванал с най-голямата хазартна игра в живота си. За съжаление, нещата се развиха по начин, който налагаше да промени плановете си наполовина. Да се срещне с Кингсли за втори път след отвличането беше опасно. У Кингсли можеха да възникнат подозрения, или най-малкото щеше да започне да си задава въпроси. Ханк бе им намерение да изчака по-дълго, поемайки риск Кингсли продаде ранчото на някой друг, преди Ханк да пристигне.
Това бе за предпочитане, отколкото да се появи пред него толкова скоро, след като бе изпратено последното съобщение. Но ето го сега тук. Плановете му се бяха променили — заради Саманта. Що се отнасяше до него съществуваха твърде много „ако“. Тя беше дяволски умна. Дори сега Ханк не бе напълно сигурен дали с брака си с нея бе осигурил успеха на начинанието си.
Като неин съпруг, Ханк бе придобил правото на пълен контрол върху всичко, което й принадлежеше. Развода нямаше да промени това. Саманта можеше да развали брака, но не можеше да си върне това, което по закон бе станало негово от момента, в който се ожени за нея — най-вече Хасиенда де лас Флорес.
Но Ханк имаше твърдото намерение да получи документ за собственост и да уреди напълно нещата. Всъщност щеше да плати за нещо, което вече бе негово. Въпреки това не искаше земята, като в замяна не предложи нищо. И никога не бе имал такова намерение, Настояваше да си плати собствеността.
Това положение обаче повдигаше един друг въпрос. Предложението му се основаваше на обещанията на Пат и ако последният не ги спазеше, Ханк нямаше да е в състояние да купи земята. Но пък имайки Саманта за жена, не би трябвало да се притеснява толкова, повтаряше си той.
Тогава защо не се радваше на късмета си? Откъде идваха това съжаление, упреците, съмненията? Изпитваше безумното желание да се върне, да отведе Саманта отново в планините, да й отмъсти за цялата болка, която му бе причинила, да забрави за баща й и земята, да накара по някакъв начин Саманта да го обича.
Господи, напълно бе изгубил ума си, щом дори само можеше да си мисли за такава възможност! И всичко беше по нейна вини!
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Вече четири дена Саманта се измъчваше от безпокойство. Неизвестността бе по-лоша от всичко. До този момент никой не беше дошъл, а майската жега от ден на ден ставаше все по непоносима. Водата, която носеха от реката, беше топла и имаше отвратителен вкус. Хранителните запаси бяха на привършване, в резултат на което и мъжете започнаха да стават нетърпеливи.
До следобеда на четвъртия ден Саманта бе изморена от чакане, беше мръсна и потна и въпреки че гордостта не й позволяваше да го признае, миришеше не по-добре от въжето, с които бе заобиколена. Бе придобила загар от силното слънце и ако баща й пристигнеше сега, вероятно нямаше да я познае.
— Нещо не е както трябва, Лоренцо. — Саманта го дръпна настрани от останалите, за да могат да поговорят. — Ти каза един или два дни. Защо баща ми не идва?
Но Лоренцо не знаеше повече от нея.
— Може би не е пристигнал в Ел Пасо. Ако някой го търси, щеше ла го е намерил досега.
— Можем само ла чакаме.
— Без храна? — напомни му тя. — Не, настоявам да ме отведеш до града. Там ще разберем какво се е случило.
— Беше ми казано да чакам.
— Завинаги ли? — сопна се тя. — По дяволите, тогава върви само ти. Никой не те познава. Лесно ще откриеш къде е. Писна ми.
Когато Лоренцо отново поклати отрицателно глава, Саманта се изкуши да го удари.
— Защо? — извика отчаяно тя. — Ами ако се е случило нещо с Ханк? Ако не е могъл да уведоми татко, че съм тук? Тогава ще чакаме тук напразно. — Саманта забеляза, че Лоренцо се замисли, и продължи с настоятелен тон. — Няма да бъде трудно да се разбере дали баща ми с продал земята си в Мексико. Трябваше да я продаде, на Антонио Шавез, братовчеда на Руфино. Трябва само да попиташ. Моля те Лоренцо. Не издържам повече.
Лоренцо отстъпи. Нуждаеха се от храна и той изтъкна тази причина на Диего и Иниго, за да отиде в града.