Пожелай ме скъпа
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: southern #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Найденова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пожелай ме скъпа». Краткое содержание книги:
Саманта се заклева да убие красивия измамник… ако баща й не го направи преди нея. Защото едно нещо Шавез желае повече от огромното ранчо на Кингсли — да направи своенравната красавица своя завинаги.
— Значи така, жениш се за мен, след това ме връщаш на баща ми?
— Да. Поне никога няма да бъдеш стара мома, нали така, скъпа? — засмя се Ханк.
— Стара мома? — извика възмутено тя, като му хвърли сърдит поглед през рамо. — Нямаше начин да остана стара мома!
— Мислиш ли, че твоят Рамон все още би се оженил за теб, дори когато носиш детето на друг мъж? Не са много мъжете, които биха взели употребявана стока, Сам.
— Ти си отвратителен! — зелените й очи заблестяха гневно. Приемаш за сигурно нещо, което няма да се случи. Нямам нужда от теб, за да пазя репутацията си. И можеш да бъдеш сигурен, че няма да ти благодаря за това.
Ханк се усмихна, сивите му очи просто я поглъщаха. Това лице, тези очи, начинът, по който я гледаше… Саманта отново седна на леглото. Господи, какво правеше той с нея.
— Все още не си ми казал истинската причина, поради която се ожени за мен — каза Саманта вече с по-спокоен тон — Няма да повярвам на тези глупости за опазването репутацията ми и избягването на скандал. Защо, Ханк?
— Наистина ли не можеш да се сетиш?
— Щях ли да те питам, ако можех?
До този момент Саманта вече се бе облякла и вдигна поглед точно когато Ханк сви рамене в отговор.
— Може би един ден ще узнаеш.
— Защо не ми кажеш сега? Това няма никакъв смисъл. Не можеш да контролираш живота ми. Връщаш ме на баща ми, а аз се развеждам с теб. Така че какво? Какво постигна с този брак? Той няма да помогне на братовчед ти да задържи моята земя.
— Всъщност ти не искаш да узнаеш, Саманта — отвърна тайнствено Ханк. — Наистина, това ще развали целия ти ден.
— Ти вече ми го развали! — изкрещя тя, като забеляза, той се отдалечава, без ни най-малкото намерение да й обясни. Ханк си отиде, като я остави да кипи от ярост.
— Нахален, отвратителен негодник! Слънцето бе изгряло и другите вече ги чакаха вън пред кръчмата. Там се бяха събрали доста хора, за да се сбогуват с Ханк. Те го наричаха Дон Енрике. Къде беше чувала това име? Звучеше познато, но Саманта не можеше да се сети, къде го бе чувала. Всички тези хора, които така искрено му се радваха, я изненадаха не малко. Саманта стоя неподвижно и сковано, докато Ханк не й предложи ръка, помогна да се качи на Ел Рей. Хората й махнаха за сбогом. Вече знаеха, че тя е жена на Ханк — негова законна жена. Господи, нямаше да издържи дълго, а от ухилени многозначително лица й призляваше. От дълго време не бе чувствала така.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
До Ел Пасо не беше далеч, но въпреки това яздеха усилено. Докато не бяха женени, Ханк изобщо не бързаше, а сега караше да пришпорват безмилостно конете, като че нямаше търпение да се добере до границата и да се отърве Саманта.
Изобщо не й даде възможност да го заговори. Докато яздеха той просто отказваше да отговаря на въпросите й, а когато спряха да лагеруват, Саманта не изпитваше вече никакво желание да разговаря с него.
Ханк не предяви съпружеските си права, не и преди последната нощ, когато направиха лагера си на миля от Рио Гранде и реката Ел Пасо. Това бе мястото, където Ханк смяташе, че Кингсли ще чака дъщеря си.
Тази нощ, още веднъж, Ханк бе изключително нежен любовник. А Саманта, знаейки, че за последен път са заедно, отвърна на нежността му.
Когато на сутринта се събуди, Ханк си беше отишъл. Другите трима все още бяха тук, като че ли нямаха намерение в скоро време да ходят никъде. Саманта бе озадачена. Ханк дори не се бе сбогувал с нея.
Когато Лоренцо й донесе кафе и малко суха храна, тя го помоли да седне до нея, надявайки се той да й обясни. Къде замина Ханк толкова рано? В Ел Пасо.
— Сам? Антонио там ли е? С братовчед си ли трябва да се срещне?
— Антонио?
— Ти дори не познаваш Антонио? Господи, Лоренцо, не знаеш ли защо бях отвлечена?
— Следвах заповеди, заради което ми платиха. Не задавам излишни въпроси.
Саманта бе готова да избухне, но не искаше да се кара с Лоренцо.
— Какво ти каза Ханк, когато тръгна? Остави ли съобщение за мен?
— Да, поръча да ти кажа да чакаш след шест или седем месеца подарък от него.
Саманта се намръщи.
— Какво означава това?
— Ханк каза, че ще разбереш — сви рамене Лоренцо.
Тя наистина разбра и се изчерви. След шест или седем месеца, ако наистина беше бременна, щеше да очаква първото си дете. Дори и след като я напусна, Ханк пак нямаше да й позволи да го забрави.
— Следователно той няма да се върне, искам да кажа, щом като е оставил такова съобщение, той няма намерение да ме види скоро.