Роуз Мадър
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #35
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Роуз Мадър». Краткое содержание книги:
За да оцелее, Роузи трябва да проникне във въображаемия свят на една картина и да се превърне в необикновената Роуз Мадър…
— Да.
— Надявам се, че в работата ти ще има подобрение, след като… проблемите вече горе-долу са решени?
— Сигурна съм, че ще има голямо подобрение — заяви Роузи и се оказа права.
ЧАСТ ШЕСТА
ХРАМЪТ НА БИКА
1
Преди да си легне същата вечер, Роузи отново включи новия си телефон и позвъни на Ана. Попита я има ли новини и дали някой не е виждал Норман из града. Тя даде категоричен отрицателен отговор и на двата въпроса, увери я, че засега всичко е спокойно, а после се опита да й пробута изтърканата мъдрост, че щом няма новини, значи всичко е наред. Роузи изпитваше известни съмнения по този въпрос, но ги запази за себе си. Вместо това колебливо изказа на Ана съболезнования по повод смъртта на бившия й съпруг, в същото време питайки се дали госпожица Добри нрави няма някое и друго правило за справяне с подобни ситуации.
— Благодаря, Роузи. Питър беше странен човек с тежък характер. Обичаше хората, но беше трудно да го обича човек.
— Стори ми се много любезен човек.
— Не се съмнявам. Към непознати винаги се държеше като добър самарянин. Но за близките си и за онези, които се опитваха да му бъдат приятели — зная добре, защото съм принадлежала и към двете категории — се държеше по-скоро като Левит, който се отвърнал на другата страна. Веднъж в Деня на благодарността грабна цялата пуйка и я запрати по брат си Хал. Не помня точно за какво се спречкаха, но вероятно са разисквали ООП или Сейзар Чавес19. Все спореха ту за едното, ту за другото.
Ана въздъхна.
— В събота следобед ще има възпоменателна сбирка — сигурно ще седим на сгъваеми столове, като пияници на събрание на Дружеството за анонимните алкохолици и ще се редуваме да говорим за него. Най-малкото аз така си го представям.
— Това е добре.
— Мислиш ли? — Роузи си представи как Ана повдига вежди със свойственото си несъзнателно високомерие и повече от всякога заприличва на Мод. — На мен ми се струва доста глупаво, но сигурно си права. Както и да е, ще се наложи да се оттегля от пикника за известно време, но ще се върна, при това надали изпълнена със съжаление. Малтретираните жени в този град изгубиха един приятел, в това поне няма никакво съмнение.
— Ако е работа на Норман…
— Знаех си, че именно това ще последва. Отдавна работя с жени, които години наред са били мачкани, тъпкани, пренебрегвани и унижавани и мазохистичната мегаломания, която развиват, ми е добре позната. Тя е неразделна част от синдрома на малтретираната жена наред с чувството за иереалност и депресията. Помниш ли взривяването на космическата совалка „Чалънджър“?
— Да… — Роузи бе озадачена, но помнеше случая.
— Същия ден при мен дойде една жена, потънала в сълзи. Лицето и ръцете й бяха в червени петна — сама се бе щипала и удряла. Твърдеше, че тя е виновна за смъртта на целия екипаж и на милата учителка на борда. Попитах я защо, а тя ми обясни, че написала не едно, а две писма в подкрепа на космическата програма с човешко участие: едното изпратила в „Чикаго Трибюн“, а другото — до представителя на своя район в долната камара. С течение на времето малтретираните жени развиват комплекси за вина, това е. Научават се да поемат вината за абсолютно всичко.
Роузи си представи как Бил я изпращаше към „Корн Билдинг“, прегърнал я през кръста. „Само не казвай «виновна» — беше изрекъл. — Да не би ти да си създала Норман?“
— Дълго време не разбирах на какво се дължи това — продължи Ана, — но мисля, че вече знам отговора. Все някой трябва да поеме вината, защото депресията и отчуждението са лишени от всякакъв смисъл. Човек откача. По-добре да се чувстваш виновен, отколкото да се побъркаш. Но вече е време да изоставиш този начин на мислене, Роузи.
— Не разбирам.
— Разбираш — тихо отвърна Ана, а после смени темата.
2
Двадесет минути след като пожела на Ана „лека нощ“, Роузи бе в леглото и се взираше в тъмнината, а пред очите й като отвързани балони плуваха лицата на разни хора. Роб Лефъртс, досущ като господин Пенибегс от жълтите карти „Общинска хазна“ — на картата, която стискаше в протегнатата си ръка, пишеше „Безплатно освобождаване от затвора“. Роуда Саймънс със забоден в косата молив, която казва „найлонови маски, а не найлонови ласки“. Гърт Киншо, човешка равностойност на планетата Юпитер, която е облечена с анцуг и мъжка фланелка с остро деколте, и двете мярка XXXL. Синтия Някоя си (Роузи все не можеше да запомни фамилията й), жизнерадостната пънкарка с шарената коса, дето с часове седяла пред някаква картина с река, която като че наистина се движела.
19
Сейзар Чавес (1927-) — работнически активист от американо-мексикански произход, основоположник на Съюза на селскостопанските работници в САЩ. — Б. пр.