Господарката на езерото (том 2)

Разкопчали коланите си, джуджетата слушаха разказа на Гералт за това как княжеският романс на Лютичето е завършил на ешафода. Поетът се правеше на обиден и не коментираше. Ярпен и Зигрин цвилеха от смях.

— Да, да — обади се най-накрая Ярпен Зигрин, показвайки зъбите си. — Както се казва в старата песен, човек и жезъл да чупи с ръце, не може на женската воля да се опре. Няколко прекрасни примера за верността на това твърдение са се събрали днес на тази маса. Да речем Золтан Чивай. Като разказваше за новините при него, забрави да спомене, че се жени. Скоро, през септември. Щастливата избраница се казва Еудора Брекекес.

— Бре-кен-ригс! — поправи го навъсено Золтан, наблягайки върху всяка сричка. — Омръзна ми вече да те поправям, Зигрин. А знаеш, че когато нещо ми омръзне, започвам да се дразня.

— Къде ще е сватбата? И кога точно? — подхвана помирително Лютичето. — Питам, защото можем да се отбием. Ако ни поканиш, разбира се.

— Още не е решено къде, както и дали изобщо ще има сватба — промърмори Золтан, явно сконфузено. — Ярпен изпреварва събитията. Уж с Еудора се уговорихме, но знае ли някой какво ще стане? В нашите неспокойни времена, мамка му?

— Друг пример за женското всемогъщество — продължи Ярпен Зигрин — е Гералт от Ривия, вещерът.

Гералт се направи, че е изцяло погълнат от яденето на охлювите. Ярпен изсумтя.

— По чудо намерил своята Цири — заяви той, — вещерът й е позволил да си тръгне, съгласил се е на нова раздяла. Отново я е оставил сама, въпреки че, както някой тук справедливо отбеляза, времената са неспокойни. И всичко това вещерът го прави, защото някоя жена е поискала така. Вещерът винаги прави така, както пожелае жената, известна под името Йенефер от Венгерберг. Поне въпросният вещер да имаше някаква полза от това. Но той няма. Наистина, както е казал крал Дезмод, поглеждайки в нощното гърне, след като облекчил мехура си: „Умът не е в състояние да проумее това.“