Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Три иззвънявания. После носов глас:
— Да — като че ли го бях събудил.
— О, извинявайте — отвърнах с фалшив фалцет. — Струва ми се, че съм набрал грешен номер.
— Господи — чух го да казва. Затвори.
Усмихнах се. Щеше да ми е адски неприятно да измина целия път до Вашингтон само за да науча, че го няма.
Директният полет бе лукс. Обикновено предпочитам по-обиколни маршрути, ала този път прецених, че неотложността да хвана Кроули, докато съм сигурен, че е там, си струва риска на предсказуемия маршрут. И въпреки че бизнес класата е обичайният компромис между комфорта и анонимността, постоянното пътуване започваше да ме уморява, затова този път летях с първа класа. Източното крайбрежие на Съединените щати се намираше на повече от дванайсет часа разстояние и исках да бъда свеж, когато пристигна.
Вече бях нахвърлял общите очертания на плана си и сега трябваше да поработя върху подробностите. Щом самолетът достигна пределна височина и приключиха досадните съобщения за безопасността и развлеченията по пътя, затворих очи и започнах мислено да репетирам цялата операция: подход, разузнаване, проникване, чакане, действие, изход, бягство. Всеки етап от този въображаем преход съдържаше определени средства, които щяха да се окажат полезни или задължителни за изпълнението на задачата, и всяко средство се включваше в постоянно увеличаващ се мислен списък. Естествено, по време на проучването на самото място щяха да се появят допълнителни детайли, ала те щяха да се впишат вече в контекста на готов, организиран план.
Когато след двайсет минути изплувах от състоянието на дълбок размисъл, бях наясно какво ще ми трябва и как ще действам, естествено, при отсъствието на повече разузнавателни сведения. Спуснах облегалката докрай, завих се с мекото одеяло и проспах останалата част от полета.
Самолетът кацна малко преди десет на другата сутрин местно време. Намерих платен телефон на летището и набрах служебния номер на Кроули. Никой не отговори. Какво пък, сигурно имаше съвещание.
Можех да се обадя на мобифона му, обаче така нямаше да открия каквото ме интересуваше — къде се намира. Потърсих го в апартамента му и не се изненадах, когато се включи телефонният секретар. Беше делник и не очаквах да го заваря вкъщи, ала едно от нещата, които научаваш на война и в този бранш, е никога да не разчиташ на предположения. Тъкмо в деня, в който си мислиш, че нечий дом ще бъде пуст, се оказва, че собственикът си е останал вкъщи, защото е болен, защото трябва да отвори на техника, дошъл да поправи съдомиялната, или защото са му дошли на гости роднини от друг град. Научаваш се да не оставяш такива неща на случайността.
Взех под наем кола със сателитна навигационна система и се отправих на кратко пазаруване във Вашингтон. От един магазин за домакински потреби купих осемметрово въже за простиране, найлонов лист, лепенка, ролка изолирбанд и макетен нож за еднократна употреба. От една дрогерия се снабдих с голяма туба овлажняващ гел, каучукови хирургически ръкавици и маркер. От една оптика взех очила от тежка черна пластмаса. От магазин за перуки — нова коса. От Японския информационен и културен център си тръгнах с шепа листовки за предстоящата му дейност. И последната спирка, магазин за контрашпионажни устройства на Кънектикът Авеню, откъдето купих петстотин хиляди волтов електрошоков уред, голям колкото мобифон, за трийсет и четири долара и деветдесет и пет цента плюс ДДС.
Използвах навигационната система, за да се върна във Вирджиния, където направих предварителен оглед на жилищния комплекс на Кроули. На входа на паркинга имаше метален портал. Въпреки че денем го оставяха отворен, присъствието му ми подсказа, че сигурно има прилична охрана. Очаквах достъпът до блока да става с ключ и дори да има портиер. На паркинга не забелязах охранителни камери, не открих такива и под големия навес пред входа на блока, предполагах обаче, че вътре са разположени няколко. Ала нямаше да имам възможност да проверя предварително — щеше да се наложи да допусна съществуването им и да се подготвя съответно. Ако нещата се окажеха по-лесни, отколкото ги предвиждаше планът ми, щях приятно да се изненадам.
Блокът бе заобиколен от рядка квартална горичка, през която минаваха стълбища и алеи, водещи към улицата. Станцията на метрото в Уест Фолс Чърч се намираше съвсем наблизо и алеите сигурно се използваха от пътуващите за работа. Щяха да свършат същата работа и за нежелан гостенин, измъкващ се след провалена операция. Отзад имаше тежка метална единична врата, до която се стигаше по късо бетонно стълбище. Над вратата, възпирайки ония, които можеха да се опитат да проникнат в блока през този по-рядко използван вход, се мъдреше охранителна камера.