Полунощ 2 [calibre 1.6.0]

Той кимна.

- Нека ти обясня. Преди триста години е живял един мъж на име Петир ван Абел. Баща му бил известен хирург в Лайденския университет в Холандия. Все още съществуват книгите, написани от него. Казвал се е Ян ван Абел.

- Знам кой е, той е анатом.

Майкъл се усмихна и поклати глава.

- И е твой предшественик, скъпа. Ти приличаш на неговия син. Или поне така твърди Аарън. Та след смъртта на Ян ван Абел Петир останал сираче и бил приет в Таламаска. Можел да чете мисли, да вижда призраци. Въобще бил онова, което хората тогава наричали вещица. Таламаска му дала убежище. Той започнал да работи за ордена и част от работата му била да спасява хора, обвинени в магьосничество. А ако те наистина притежавали психични дарби, като твоята и неговата, им помагал да стигнат до метрополията на ордена в Амстердам.

Та този Петир ван Абел заминал за Шотландия, за да се опита да спаси някаква вещица на име Сузан Мейфеър. Пристигнал твърде късно и единственото, което могъл да стори, било да отведе дъщеря и? Дебора от града, където вероятно щели да изгорят и нея. Завел я в Холандия. Но преди това видял същия този мъж, този призрак. Дебора също го видяла и Петир заключил, че тя самата го кара да се появява, което се оказало точно така.

Дебора не останала в ордена. Накрая тя прелъстила Петир и родила от него дете на име Шарлот. Шарлот заминала за Новия свят и точно тя станала основоположница на семейство Мейфеър. След смъртта на Дебора във Франция, където я обвинили в магьосничество, тъмнокосият мъж, призракът, отишъл при Шарлот, която получила и същата тази смарагдова огърлица. Тя върви в комплект с призрака.

Всички Мейфеър са наследници на Шарлот. Във всяко поколение чак до днес поне една жена наследява силите на Сузан и Дебора, които, освен другото, включват и способността да виждат тъмнокосия мъж, призрака. Това са, както ги нарича Таламаска, вещиците Мейфеър.

Тя изсумтя, донякъде от учудване, донякъде от нервно изумление. Изправи се на стола и загледа как се променя изражението му, докато той се опитваше да подреди в главата си дългия разказ. Реши да не го прекъсва.

- Таламаска - продължи той, като подбираше внимателно думите си - е орден на изследователи и историци. Те са документирали стотици свидетелства за появи на тъмнокосия мъж около тази къща. Преди триста години в Сан Доминго Петир ван Абел отишъл да поговори с дъщеря си Шарлот, но духът го подлудил и накрая го убил.

Майкъл дръпна още веднъж от цигарата, очите му отново огледаха стаята, но този път като че виждаха нещо съвсем друго. Накрая се спряха на Роуан.

- Както казах, аз също съм виждал този мъж, още когато бях на шест. Виждах го всеки път, щом минех покрай къщата. И за разлика от мнозината, разпитвани от Таламаска през годините, съм го виждал и на други места. Но въпросът е, че онази нощ, когато дойдох тук след толкова години, го видях отново. И когато казах на Аарън, че го виждам от ей такъв и че точно ти си ме спасила, той ми показа досието, което Таламаска е събрала за вещиците Мейфеър.

- Значи не е знаел, че аз те извадих от океана?