Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Той скръцна със зъби за миг.
— Кралят ще изслуша доводите ти в полза на сделката.
Рисн премигна и погледна първо единия, после другия. Не беше ли току-що изложила доводите си в полза на сделка, докато кралят слушаше?
Жената гледаше Рисн с тъмните си очи и със спокойно изражение. Спечелих първата битка, осъзна Рисн, като воините на бойното поле. Дуелирах се и ме сметнаха за достойна да застана срещу някой по-горен.
Кралят заговори и Талик преведе.
— Кралят заявява, че си надарена, но и че търговията не може — разбира се — да бъде продължена. Ще трябва да се върнеш със своя бабск, когато той пристигне отново. Може би след десетина или повече години ще търгуваме с теб.
Рисн започна да търси доводи.
— Встим така ли си е завоювал уважение, Ваше Величество? — Нямаше да се провали в това. Не можеше! — С течение на времето, със своя бабск?
— Да — отговори Талик.
— Ти не преведе това — възрази му Рисн.
— Аз… — Талик въздъхна и сетне преведе въпроса ѝ.
Кралят се усмихна с явно задоволство. Изговори няколко думи на техния език и Талик се обърна към майка си с изненадан вид.
— Аз… Я виж ти.
— Какво? — попита Рисн.
— Твоят бабск е убил коракот заедно с някои от нашите ловци — обясни Талик. — Сам? Чужденец? Не съм чувал за такова нещо.
Встим. Да убие нещо? Заедно с ловци? Невъзможно.
Въпреки че очевидно невинаги е бил старият съсухрен книжен червей, който бе сега, тя смяташе, че в миналото е бил млад съсухрен книжен червей.
Кралят отново заговори.
— Съмнявам се, че ще убиваш каквито и да са зверове, дете мое — преведе Талик. — Върви си. Твоят бабск ще се оправи от това. Той е мъдър човек.
Не. Той умира, рече си Рисн. Мисълта дойде в ума ѝ неканена, но истината в нея я ужаси. Повече от височината, повече от всичко друго познато ѝ нещо. Встим умираше. Това можеше да бъде последната му сделка.
А тя я проваляше.
— Моят бабск ми има доверие — заяви Рисн и се приближи до краля по носа на чудовището. — А и Вие казахте, че му вярвате. Не можете ли да се доверите на преценката му, че аз съм достойна?
— Личният опит не може да бъде заменен — преведе Талик.
Звярът пристъпи, земята се разтрепери, Рисн стисна зъби и си представи как всички падат от върха. За щастие, на такава височина движението се усещаше повече като леко залюляване. Дърветата зашумоляха и стомахът ѝ се обърна, но това не бе по-опасно от издигането на кораб върху вълна.
Рисн се доближи към мястото на краля до носа на животното.
— Вие сте крал — и знаете колко е важно да можете да се доверявате на хората под Вас. Вие не можете да бъдете навсякъде и да знаете всичко. Понякога трябва да приемете преценката на онези, които знаят. Моят бабск е такъв човек.
— Твърдението ти е вярно — преведе Талик с изненадан глас. — Но ти не разбираш, че вече съм почел твоя бабск. Затова се и съгласих да говоря с теб лично. Не бих сторил това за друг човек.
— Но…
— Върни се долу — нареди кралят чрез Талик; гласът на жената се втвърди. Явно смяташе, че това е краят.
— Кажи на своя бабск, че стигна достатъчно далеч, та да говориш лично с мен. Това несъмнено е повече, отколкото е очаквал. Можете да напуснете острова и да се върнете, когато той е добре.
— Аз…
Все едно юмрук смазваше гърлото на Рисн и ѝ пречеше да говори. Не можеше да го провали, не и сега.
— Предай му моите най-добри пожелания да се оправи — завърши кралят и се обърна.
Талик се усмихна с явно задоволство. Рисн погледна двамата си телохранители и мрачните им изражения.
Тя отстъпи. Беше безчувствена. Върнаха я — като дете, което е поискало сладкиши. Усещаше как се изчервява страхотно, докато подминаваше мъжете и жените — те приготвяха още вързопи с плодове.
Рисн се спря. Погледна наляво към безкрайната синя широта. Обърна се към краля.
— Убедена съм — започна тя, — че трябва да говоря с някого с повече власт.
Талик се обърна към нея.
— Ти говори с краля. Никой няма повече власт.
— Прощавай — прекъсна го Рисн, — но смятам, че има.
Едно от въжетата се разклати — прикаченият на него дар е бил изяден. Това е глупаво, това е глупаво, това е…
Не мисли.
Рисн се добра до въжето; телохранителите ѝ викнаха. Тя хвана въжето, спусна се отстрани и достигна главата на големочерупчестия звяр. Главата на бога.
В името на Страстите! Това си беше трудно в пола. Въжето се впи в кожата на ръцете ѝ и затрептя, докато чудовището долу хрупаше закачените за края му плодове.