Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Думите се изляха и се настъпваха една друга — като сто души, които опитват да излязат едновременно през една врата.
— Кога разбра това? — попита я Встим и се прокашля.
— Аз… — тя не знаеше. Просто всичко се подреди в ума ѝ. — Току-що.
— Е, сигурно разбираш, че се усещам кръгъл глупак — рече Встим. — Смятах, че за теб това ще бъде превъзходна възможност. Практика с истински залог. А после… После ти отиде и падна от главата на острова!
Рисн силом затвори очи, щом дойде решийката с някаква чаша.
— Ще ходя ли отново? — тихо попита тя.
— Ето, пий това — нареди ѝ Встим.
— Ще ходя ли отново?
Тя не взе чашата и не отвори очи.
— Не знам — отвърна ѝ Встим. — Но ще търгуваш отново. В името на Страстите! Дръзнала си да търсиш власт над кралската? Спасена от самата душа на острова?
Той се засмя. Звучеше принудено.
— Другите острови ще се втурнат да търгуват с нас.
— Значи съм свършила нещо — произнесе тя; чувстваше се напълно слабоумна.
— О, наистина си свършила нещо — съгласи се Встим.
Тя усети боцкане и натиск върху ръката си и рязко отвори очи. Там пълзеше нещо, голямо приблизително колкото дланта ѝ — създание, прилично на кремлинг, но с прибрани покрай гърба крилца.
— Какво е това? — попита Рисн.
— Нещото, за което дойдохме тук — обясни Встим. — Нещото, за което се пазарим; съкровище, за което твърде малко хора знаят, че все още съществува. Разбираш ли, смяташе се, че са изчезнали заедно с Аимиа. Дойдох тук с цялата тази стока, понеже Талик ми съобщи, че имали тялото на едно от тях за продан. Кралете плащат състояния за тях.
Той се наведе към нея.
— Не бях виждал живи по-рано. Дадоха ми тялото, което исках при сделката. Това животинче е за теб.
— От решийците? — попита Рисн с все още замъглен ум. Не знаеше как да разбира всичко това.
— Решийците не могат да се разпореждат с някое от игривчетата — рече Встим и се изправи. — Самият остров ти го е дал. Сега си изпий лекарството и спи. Счупила си и двата си крака. Ще останем дълго на този остров, докато се възстановиш и докато аз ти искам прошка, задето съм изключително глупав човек.
Тя прие напитката. Докато пиеше, дребното създание политна към таванските пръти на колибата, кацна там и я изгледа с напълно сребърните си очи.
I-4
Последният легион
— Та какво духче е това? — попита Туде в бавния Ритъм на Любопитството. Той вдигна скъпоценния камък и загледа сновящото вътре в него димообразно създание.
— Според сестра ми е духче на бурята — отвърна Ешонаи, облегната на стената и скръстила ръце.
Кичурите в брадата на Туде бяха заплетени с парчета необработен скъпоценен камък; те се заклатиха и проблеснаха, щом той потърка брадичка. Протегна големия обработен камък към Била, тя го взе и почука с пръст по него.
Те бяха бойна двойка от отряда на Ешонаи. Носеха прости дрехи, скроени по мярката на плочите хитинова броня върху ръцете, краката и гърдите. Туде носеше и дълга връхна дреха, но не я обличаше в битка.
За разлика от тях Ешонаи носеше униформата си — тясна червена дреха, изопната по естествената ѝ броня, както и шапчица върху шлема. Никога не споделяше как униформата я затваря, как стои върху нея като приковали я неподвижно вериги.
— Духче на бурята — отбеляза Била в Ритъма на Съмнението, докато въртеше камъка между пръстите си. — То ще ми помогне ли да убивам хора? В противен случай не виждам защо въобще да се занимавам.
— Това може да промени света, Била — започна Ешонаи. — Ако Венли е права, ако тя може да се свърже с това духче и да се появи с нещо различно от безличната форма… е, най-малко ще разполагаме с още една форма, която да изберем. В най-добрия случай ще имаме силата да овладеем бурите и да използваме мощта им.
— И тя ще опита това лично? — попита Туде в Ритъма на Ветровете; използваха го, за да преценят дали не наближава буря.
— Ако Петимата ѝ разрешат.
Те трябваше да го обсъдят и да вземат решение днес.
— Това е чудесно — продължи Била, — но ще ми помогне ли да убивам хора?
Ешонаи се настрои на Оплакване.
— Била, ако буреносната форма наистина е част от древните сили, то — да. Тя ще ти помогне да убиваш хора. Много хора.
— Тогава за мен е нещо добро — отвърна Била. — Защо си толкова разтревожена?