Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Кротко! - крещеше Савиан. - Задръж! - Шай нямаше представа какво искаше да каже с това. Един от духовете носеше качулка, осеяна с парчета от натрошено стъкло, които блестяха като скъпоценни камъни. Крещеше, а устата му беше застинала широко отворена. - Бий се и живей! Бягай и умри! - На нея открай време бягането й се удаваше повече, а само от мисълта за бой й призляваше. Ако имаше най-добър момент за бягане, цялото й същество крещеше, че е именно сега. - Под шибаната боя са просто хора! - Един от духовете се изправи на стремената и размаха окичено с пера копие. Той, тя или то не носеше дрехи - просто боя и огърлица от отрязани уши.
- Дръж се за другите или умри сам! - продължаваше да крещи Са-виан.
Една от курвите, чието име Шай беше забравила, се изправи с лък в ръка и развяна от вятъра руса коса. Тя кимна на Шай и Шай й отвърна. Голди, така се казваше. Дръж се за другите. За това се казва задруга, нали така?
Първата стрела полетя. Изстреляна панически, безполезна и безобидна, тя падна в тревата далеч от целта. Последваха я други и Шай пусна своята към прииждащите духове. Дори не си направи труда да избира цел - бяха толкова много. Върховете на стрелите проблеснаха и изчезнаха в тревата и гърчещата се маса от човешки тела. Тук-там някой падна от седлото, някой и друг кон се откъсна от групата. Духът с качулката се свлече назад с късата стрела от арбалета на Савиан в намазаните си с боя гърди, но роякът връхлетя жалкия форт на задругата и го погълна. Конете се виеха около фургоните, изправяха се на задните си крака и вдигаха прахоляка, докато в един момент изрисуваните им тела станаха само тъмни, подобни на привидения фигури в мътилката. Виковете и крясъците на духовете, цвиленето на конете кънтяха отвсякъде - заплашителни и коварни като гласовете в главата на умопобъркан.
Около Шай западаха стрели. Една изсвистя и изтрака в един от сандъците. Втора се заби в чувала току до нея, а трета затрептя забита в капрата на фургона. Тя започна да вади стрела след стрела от колчана и да стреля, отново и отново, навсякъде и наникъде. Не спираше да крещи от страх, от ярост. Зъбите й щяха да се счупят от скърцане. Главата й се пръскаше от воя на духовете и от собствените й изсъскани ругатни. Закъсалият фургон на Лестек представляваше червена могила, по която се катереха и пълзяха тъмни фигури - сечаха я със секирите си, ръгаха с копията като ловци, успели да повалят огромен звяр.
Едно от понитата, цялото набодено със стрели, запреплита крака и падайки настрани, започна да хапе животното до себе си. Вторачена в него, Шай почти не забеляза прехвърлящия се през страничната преграда на фургона дух. Видя просто едно нарисувано с червена боя облещено око насред лицето му. Един от пръстите й попадна в устата на духа и за-дърпа бузата му, после двамата паднаха от фургона и се затъркаляха в прахоляка. Нечии силни ръце сграбчиха главата й, дърпаха я нагоре, извиваха врата й, а тя ръмжеше през стиснатите си зъби и се опитваше да намери пипнешком ножа си. Изведнъж главата й избухна в ярка светлина. Шумът заглъхна, стана неестествено тихо. Виждаше тътрещи се по земята крака. Вдигаха прахоляк и той я задавяше. Усети парене, разкъсваща болка под едното ухо. Закрещя и заблъска напосоки, но не можеше да се освободи.
Тогава тежестта отгоре й изчезна и Шай видя Темпъл вкопчен в духа. Двамата се боричкаха за почервенял от кръв нож. Изправи се ужасно бавно, изтегли с изтръпнала ръка меча от ножницата, пристъпи напред в люлеещия се свят пред очите си, наръга духа и в този момент осъзна, че беше наръгала Темпъл - двамата бяха така оплели тела, че не знаеше кое на кого е. Прокара ръка под брадичката на духа, притисна го здраво към себе си и опря острието на меча в гърба му. Натисна с всичка сила и продължи да натиска, докато не усети острието да престъргва кости и да влиза докрай. Ръката й беше цялата топла и лепкава.
Отгоре профучаха стрели - леки и ефирни като пеперуди, - падаха сред стадото и животните, някои вече с щръкнали от окървавените си гърбове пера на стрели, запръхтяха недоволно. Започнаха да се блъскат едно в друго. Един от братовчедите на Джентили се свлече на колене с две стрели в гърдите и корема, едната от които висеше пречупена.
- Там! Там! - Шай видя нещо да изчезва, завлечено под един от фургоните. Нечия ръка посегна да я хване за глезена и тя стовари ботуша си отгоре, залитна и за малко не падна. В следващия момент някой беше до нея и млатеше нещо на земята с лопата. Няколко от курвите ръгаха с копия друго нещо на земята, пищяха и ръгаха, все едно убиваха плъх.