Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Версия Пеликан
Версия Пеликан - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Версия Пеликан

Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:

Година преди президентските избори в САЩ две убийства разтърсват страната. В една и съща нощ загиват двама съдии от Върховния съд. Америка е потресена. В коридорите на властта настъпва смут. Как реагират ФБР, ЦРУ, Белия дом? Ще пощади ли пресата големите имена на деня? От кого се бои президентът? Дарби Шоу, блестяща студентка по право, мисли, че знае отговора на тези въпроси. А това може да й струва живота.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 158
Перейти на страницу:

— Може би. Но ще ти се обадя утре.

Грантам затвори и за момент се взря с възхита в неясната снимка на тази тъй красива студентка по право, която беше убедена, че ще умре. За секунда си представи, че е храбрият рицар, който ще спаси красавицата. Тя беше на двайсет и няколко, харесваше по-възрастни мъже — както показваше снимката на Калахан — и изведнъж сега му се доверяваше изцяло, само на него. Той щеше да оправдае доверието. И да я защити.

Кортежът от коли напускаше бавно града. След един час трябваше да произнесе реч в Колидж Парк и затова сега се бе отпуснал в лимузината по риза и четеше онова, което Мабри бе сътворил. От време на време поклащаше глава и надраскваше нещо в полето. Обикновено подобно пътуване означаваше едно приятно разнообразие — излизаш от града, отиваш в едно чудесно университетско градче и изнасяш пред студенти и професори вдъхновена и съвсем не сериозна проповед. Но сега нещо не се получаваше. Коул седеше до него.

Началникът на кабинета по правило избягваше тези пътувания. Обожаваше моментите, когато президентът го няма в Белия дом и той командва всичко. Но сега трябваше да поговорят.

— Дойде ми до гуша от речите на Мабри — отпусна се безсилно назад президентът. — Всичките звучат по един и същи начин. Кълна се, че ги говорих тия неща миналата седмица, на сбирката на ротарианците.

— Засега с по-добър не разполагаме, но аз продължавам да търся — отвърна Коул, без да вдигне глава от записките си. Бе прочел речта — не беше чак толкова лоша. И все пак Мабри пишеше вече шест месеца и идеите му започваха да се изчерпват. А и Коул тъй и тъй искаше да го изгони.

— Какво четеш? — погледна към него президентът.

— Съкратеният списък.

— Кои останаха?

— Сайлър-Спенс, Уотсън и Калдерон.

Коул обърна страницата.

— Страшен избор, Флетчър, няма що. Една жена, един черен и един кубинец. Какво е станало с белите мъже бе? Казах, струва ми се, че искам млади бели мъже. Млади, твърди съдии консерватори с безупречно минало и бляскаво бъдеще. Не казах ли така, а?

— Те трябва да бъдат и одобрени, шефе — продължи да си чете Коул.

— Ще накараме да ги одобрят. Ще извивам ръце, докато не счупя някоя, но ще ги одобрят. Ти разбираш ли, че девет от всеки десет бели мъже в тая страна гласуваха за мен?

— Осемдесет и четири процента.

— Точно така. И какво им е лошото на белите мъже?

— Тук не става въпрос за покровителство на отделна група, шефе.

— Как да не става! Точно за това става въпрос, просто и ясно! Аз се отплащам на приятелите и наказвам враговете. Така се оцелява в политиката. Танцуваш с тези, които са те довели на дансинга. Не мога да повярвам, че искаш някаква си жена и един негър. Нещо си взел да омекваш, Флетчър.

Коул продължи да обръща страниците. Беше ги чувал тия неща и преди.

— Повече се притеснявам за изборите — рече тихо той.

— А аз да не би да не се притеснявам? Толкова азиатци и латиноамериканци, и жени, и черни съм назначил, че човек би ме взел за някой демократ. По дяволите, Флетчър, какво им е лошото на белите хора? Слушай, не може да няма поне сто добри, квалифицирани съдии консерватори в тая страна, нали така? Защо не ми намериш двама, само двама, които да приличат на мен и да мислят като мен?

— За вас гласуваха деветдесет процента от кубинците.

Президентът захвърли речта на седалката и грабна сутрешния вестник.

— Добре де, дай да го видим тоя Калдерон. Колко е годишен?

— Петдесет и една. Женен, с осем деца, католик, от бедно семейство, пробил си сам път, завършил Йейл, много солиден човек. И много консервативен. Никакви петна, никакви срамни истории в семейството. Безупречен, с изключение на това, че преди двайсет години се е лекувал за алкохолизъм, оттогава не пие. Пълен въздържател.

— Някога да е пушил наркотици?

— Отрича подобно нещо.

— Харесва ми. — Президентът четеше първата страница.

— И на мен. Правосъдието и ФБР са проверили всичко — чист е. Сега Сайлър-Спенс ли искате или Уотсън?

— Що за име е Сайлър-Спенс? Искам да кажа, какви са тия жени, дето си слагат тирета в имената? Какво щеше да стане, ако тя се казваше Сковински и се омъжеше за човек на име Левондовски? Щеше ли еманципираната й душичка да продължава да държи тя да прекара живота си като Гуендолин Сковински-Левондовски? Я не ме разсмивай! Никога няма да назнача жена с тире в името.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)