Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
Имаше и четвърти факс, със снимката на Томас Калахан. Просто за сведение.
Грей вдигна крака на бюрото. Бе станало почти девет и половина, вторник. Залата жужеше и се люлееше, сякаш в нея бяха избухнали добре организирани улични вълнения. През последните двайсет и четири часа бе навъртял осемдесет телефонни разговора и насреща нямаше нищо, освен четири снимки и куп формуляри за финансиране на предизборна кампания. Не можеше да стигне доникъде, а и защо ли трябваше да се напъва? Тя щеше да му каже всичко.
Той прелисти собствения си вестник и видя материала за Гавин Верхик и загадъчния му край. Телефонът иззвъня. Обаждаше се Дарби.
— Видя ли „Вашингтон Поуст“?
— Аз го списвам, нали знаеш?
Тя не беше в настроение за любезни разговори.
— Материала за адвоката от ФБР, убит в Ню Орлиънс, видя ли го?
— Точно го чета. Има ли някаква връзка с тебе?
— Би могло и така да се каже. Слушай внимателно, Грантам. Калахан даде досието на Верхик, който беше най-добрият му приятел. В петък Верхик дойде в Ню Орлиънс за погребението. Говорих с него по телефона в събота и неделя. Искаше да ми помогне, но аз се уплаших. Решихме да се срещнем вчера по обяд. Верхик е бил убит в стаята си около единайсет вечерта в неделя. Запомни ли дотук?
— Да, всичко.
— Верхик не дойде на срещата. Естествено, бил е вече мъртъв. Уплаших се и напуснах града. Сега съм в Ню Йорк.
— Добре. — Грантам пишеше трескаво. — Кой е убил Верхик?
— Не знам. Има и много други неща в тая история. Изчетох „Вашингтон Поуст“ и „Ню Йорк Таймс“ от първа до последна страница и не видях нищо за едно друго убийство в Ню Орлиънс. Беше убит мъжът, с когото говорих и за когото си мислех, че е Верхик. Историята наистина е дълга.
— Така изглежда. Кога ще я чуя и аз тая дълга история?
— Кога можеш да дойдеш в Ню Йорк?
— До обяд съм там.
— Това ми е малко бързо. Дай, да кажем например, утре. Ще ти се обадя утре по това време с конкретни инструкции. Трябва да бъдеш внимателен, Грантам.
Той изгледа с възхищение джинсите и ослепителната усмивка на корковата дъска.
— Викай ми Грей, моля те. Не Грантам.
— Няма значение. Някои твърде силни хора се боят от онова, което знам. Ако ти го кажа, може да те убие. Видях много трупове, Грей. Чух бомби и изстрели. Вчера пред мен пръснаха мозъка на един човек и нямам представа кой е той и защо го убиха, освен че знаеше за досието. Мислех, че ми е приятел. Поверих му живота си и той бе застрелян пред петдесет души. Докато го гледах как умира, ми хрумна, че може би не ми е приятел. Прочетох вестника тази сутрин и осъзнах, че въобще не ми е бил приятел.
— Кой го уби?
— Ще говорим за това, като дойдеш.
— Добре, Дарби.
— Трябва да уточним един малък проблем. Ще ти кажа всичко, което знам, но няма да използваш името ми. Изобщо. Написах достатъчно, за да убият поне трима души, и съм сигурна, че аз съм следващата. Но не искам повече неприятности точно сега. Ще бъда неизвестният източник, ясно ли е, Грей?
— Съгласен.
— Доверявам ти се прекалено и сама не знам защо. Ако нещо почне да ме съмнява, изчезвам веднага.
— Давам ти дума, Дарби. Кълна се.
— Струва ми се, че правиш грешка. Това не ти е обикновеното журналистическо разследване. Сега може да те убият.
— Ония същите, които убиха Розенбърг и Дженсън ли?
— Да.
— Знаеш ли кой уби Розенбърг и Дженсън?
— Знам кой е пратил да ги убият. Знам името му. Знам какъв бизнес върти. Знам какви политически убеждения има.
— И ще ми го кажеш утре?
— Ако съм още жива. — Настъпи дълга пауза, в която и двамата се мъчеха да измислят нещо подходящо, за да продължат.
— Може би трябва да говорим веднага — предложи накрая той.