Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Отец Марк чакаше Габриел зад Бронзовите врати. Заведе го до стълбите на Скала Реджа, през калдъръма на двора „Сан Дамазо“ и го придружи до личните покои на папата. Донати седеше зад бюро в офиса си. Той представляваше обикновена стая с висок таван, с варосани стени и лавици, пълни с книги по каноническо право. Върху бюфета бяха подредени снимки в рамки. На повечето от тях се виждаше Донати, застанал дискретно до своя водител в исторически моменти за папството. Една снимка обаче изглеждаше любопитно не на място - по-млада версия на Донати, изпоцапан и усмихнат сърдечно, преметнал ръка върху рамото на спретнат млад свещеник.
- Това е отец Хосе Мартинес - обясни Донати. - Тъкмо бяхме построили училището в нашето село в Ел Салвадор. Направена е седмица преди убийството му. - Огледа за момент лицето на Габриел и се намръщи. - Приличаш на мен, когато избягах от Ел Салвадор на крачка пред отрядите на смъртта.
- Бях зает няколко седмици, след като си тръгнах от Рим.
- Четох за това - отвърна Донати. - Кражба на художествени произведения във Франция, експлозия в галерия в Сен Мориц, отвлечен ирански дипломат и смела антитерористична операция в сърцето на Виена. За непосветените тези събития може и да нямат никаква връзка. Но за човек като мен те като че ли имат едно общо нещо.
- Всъщност две неща - коригира го Габриел. - Едното е Службата. А другото - Карло Маркезе.
Наближаваше шест часът и слънцето се спускаше ниско под покривите и куполите в историческия център на Рим. Докато Габриел говореше, меката жълта светлина чезнеше бавно от офиса, докато накрая той остана забулен в изповедален мрак. Облечен в черното си расо, Донати можеше да остане невидим, ако не беше присвет-ването от цигарата му. След като Габриел приключи разказа си, той поседя няколко минути в разкаяно мълчание, а после отиде до прозореца. Точно отдолу се намираше Кулата на Николай V, средновековен бастион, който сега служеше за централа на Ватиканската банка.
- Можеш ли да докажеш това?
- Има доказателства, които могат да издържат в съда. Има и доказателства, които са достатъчни, за да разрешат проблема.
- Какво предлагаш?
- Разговор - отвърна Габриел. - Ще кажа на Карло всичко, което знам. А после ще му обясня, че ти и Негово Светейшество искате той да се оттегли незабавно от поста си в надзорния съвет на Ватиканската банка. Ще му кажа също, че ако някога пристъпи отново през Бронзовите врати, ще му се наложи да отговаря пред мен.
- Цената изглежда ужасно малка за две убийства.
- Но ти искаше точно това. - Габриел погледна към силуета на Донати в рамката на прозореца. - Това искаше, нали, Луиджи?
- Най-етично би било да разкажеш на генерал Ферари всичко, което знаеш.
- Може би. Но ако италианското правителство повдигне обвинения срещу Карло за търговия с крадени антики, пране на пари и убийство, това ще бъде ужасно за репутацията на Църквата. И за теб, Луиджи. Всичко ще излезе наяве. Ще бъдеш съсипан. - Габриел замълча и допълни: - Също и Вероника.
- Ами ако Карло откаже да се оттегли тихомълком?
- Ще му дам да разбере, че няма избор. Повярвай ми - допълни Габриел, - ще разбере посланието.
- Няма да подкрепя убийство. Трябваше да кажа, още едно убийство.
- Никой не говори за убийство. Но ако има някой, който заслужава...
Донати вдигна изящната си длан и накара Габриел да замълчи.
- Просто поговори с Карло.
- Кога?
- Другата седмица. Така ще изключим възможността нещо да изтече в пресата преди пътуването до Израел. - Той погледна през рамо и попита: - Предполагам, че не си имал време да огледаш предохранителните мерки?
- Всъщност ги прегледах много подробно.
- И?
- Имам само една препоръка.
- Каква?
- Пиши го дъждовно, Луиджи.
Донати се обърна бавно.
- Да не искаш да отменя пътуването?
- Не. Просто искаме да го отложиш, докато нещата се уталожат.
- Вие?
- Идва от най-високо място.
- От министър-председателя?
Габриел кимна.
- Ако твоят министър-председател не е готов да помоли официално лидера на един милиард католици да не идва в Израел, няма начин да го отменим.
- Тогава някой трябва да каже на Светия отец какво мислим.
- Съгласен съм - усмихна се Донати. - Но няма да съм аз.