Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
Австрийското Федерално министерство на вътрешните работи се помещаваше във великолепен стар дворец на Хабсбургите на Херенгасе № 7. Дълбоко в недрата на масивната сграда се намираха кризисният център и ситу-ационната зала, построени в напрегнатите дни след 11 септември, когато всички в Европа, включително и австрийците, предполагаха, че са следващата мишена на Ал Кайда. За щастие Ионас Кеслер беше стъпвал в кризисния център само веднъж. Това стана през нощта, когато Ерих Радек беше пленен от същия човек, който сега държеше в ръцете си кариерата на Кеслер.
Центърът представляваше малък амфитеатър. На ниското ниво, в пространството, което персоналът наричаше „ямата“, офицери за свръзка от различни клонове на Австрийската федерална полиция и службите за сигурност седяха край три обикновени маси, отрупани с телефони и компютри. По-старшият персонал седеше в разположените по възходяща линия работни клетки, като най-горното ниво бе резервирано за шефовете, министрите и ако се наложеше, за самия федерален канцлер.
В 17,35 ч. Ионас Кеслер се настани на мястото си, с министъра на вътрешните работи от едната си страна и Узи Навот - от другата. До Навот седеше Ари Шамрон. Въртеше между пръстите си старата си запалка „Зипо“ и се взираше в най-големия образ на видеостената. Там се виждаше блок на Копщрасе № 34. В 17,50 ч., точното време, предвидено от Габриел, четирима млади ливанци се появиха от входа. Лицата им бяха гладко избръснати - знак, че са преминали през ритуалната подготовка за насладите с девствениците, чакащи ги в рая.
Четиримата араби изминаха две преки до Талиащрасе и се спуснаха в станцията на метрото. В 17,55 ч. се качиха - в отделни вагони, точно както Габриел каза, че ще направят. Наблюдавайки ги на видеомониторите, Кеслер изруга под нос. После погледна към Навот и Шамрон.
- Не знам как да ви благодаря - каза той.
- Тогава недей - отговори мрачно Шамрон. - Поне докато свърши.
- Лоша карма? - попита Кеслер.
Шамрон не отговори, а само завъртя нервно запалката между пръстите си. Не вярваше в кармата. Вярваше в Бог. И в своя ангел на отмъщението - Габриел Алон.
За съжаление, това не беше първият път, когато арабски терористи вземаха на прицел историческата виенска синагога. През 1981 г. двама души бяха убити и трийсет ранени, когато палестинци бойци атакуваха тържество за Бар Мицва с автомати и ръчни гранати. Заради тази атака влизащите в синагогата сега трябваше да минават през кордон от енергични охранители, родени в Израел. Членовете на местната еврейска общност обикновено бяха допускани незабавно, но гостите трябваше да изтърпят влудяващ кръстосан разпит и претърсване на вещите. Толкова приятно, колкото да се качиш на самолет на „Ел Ал“.
Повечето охранители бяха ветерани от отряда за защита на дипломати към Шабак, службата за вътрешна сигурност на Израел. Поради това двама от дежурните тази вечер разпознаха Яков Росман, когато той приближи синагогата, следван от Одед и Ели Лавон. Яков дръпна двамата настрани и възможно най-спокойно им каза, че синагогата ще бъде атакувана. После изстреля бърза серия от инструкции. Двамата охранители веднага влязоха в офисите на Еврейския обществен център, оставяйки Яков и Одед да се оправят с безопасността на улицата. Ели Лавон, бивш член на общността, сложи на главата си кипа и влезе в синагогата. „Старите навици умират трудно -помисли си той, - дори по време на война.“
Както обикновено, малка тълпа богомолци се събираше във фоайето. Лавон си проправи път през тях и влезе в красивия овален храм. Вдигайки поглед към женската галерия, той видя лица, осветени от светлината на свещите между йонийските колони. Мъжете седяха на местата си на долното ниво. Когато Лавон мина покрай тях и се качи на бима, няколко глави се обърнаха смутено. После се появиха усмивки. Отдавна не бяха го виждали.
- Добър вечер, дами и господа - започна Ели със спокоен и приятен глас. - Много е възможно някои от вас да ме помнят, но точно сега това не е важно. Важното е, че всички вие ще излезете от храма през задната врата възможно най-бързо и най-тихо.
Лавон очакваше талмудически дебат по въпроса защо е нужна подобна стъпка и дали изобщо е възможна на шабат. Вместо това, с почуда видя как богомолците се изправят на крака и следват буквално инструкциите му. В слушалката си чу глас на немски, който му съобщаваше, че четиримата агенти от „Хизбула“ току-що са се прехвърлили на трета линия на метрото, водеща до Инере Щат. Той погледна часовника си: 18,05. Движеха се точно по разписание.