Падналият Ангел
- Автор: Силва Даниъл
- Серия: Габриел Алон #12
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1241-4
- Переводчик: Димитър Димитров
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Падналият Ангел». Краткое содержание книги:
В другия край на Ротентурмщрасе, на няколко крачки от бреговете на Дунавския канал, се намира кафене, наречено „Аида“. Тентата, хвърляща сянка върху масите му, е розова, както и екстериорът на сградата, и това го превръща в най-грозното кафене в цяла Виена. Все пак може и да се спори за това. В един друг живот, под друго име, почти всеки следобед Габриел водеше сина си в „Аида“ за шоколадов сладолед. Сега седеше там с Михаил Абрамов. Четирима бойци от „ЕКО Кобра“ седяха на съседната маса, незабележими като билборд на Таймс Скуеър. Габриел бе обърнал гръб към улицата и усещаше тежестта на 45-калибровата берета да придърпва рамото му. Михаил барабанеше нервно с пръсти по масата.
- Докога смяташ да правиш това? - попита Габриел.
- Докато видя онези четиримата от „Хизбула“.
- Заболя ме главата.
- Ще оживееш. - Пръстите на Михаил се успокоиха. - Не ми се щеше да го пускаме.
- Масуд?
Михаил кимна.
- Дадох му дума.
- Той е убиец.
- Но аз не съм - контрира го Габриел. - И ти също.
- Ами ако те е излъгал? Няма да успееш да изпълниш своята част от сделката.
- Ако четирима терористи самоубийци от „Хизбула“ се появят на тази улица след няколко минути - кимна Габриел към прозореца, - ще разберем, че ни е казал истината.
Михаил отново забарабани с пръсти.
- Може би не трябваше да го убиваме наистина - заключи философски той. -Можеше просто... да го забравим.
- Какво означава това?
- Означава, че Йоси и другите можеха просто да отпращат от онази къща в Дания, а Масуд да си остане окован към стената. Все някой щеше да намери скелета му.
- Нечестна грешка? Това ли намекваш?
- Стават гафове.
- Все пак щеше да е убийство.
- Не, нямаше. Щеше да е смърт вследствие небрежност.
- Боя се, че няма голяма разлика.
- Точно така. - Михаил си отвори устата да продължи, но видя, че Габриел слуша радиостанцията. - Какво има?
- Слизат от метрото.
- Къде?
- На Щефансплац.
- Точно там, където каза Масуд.
Габриел кимна.
- Все пак мисля, че трябваше да го убием.
- Имаш предвид да го забравим.
- И това също.
- Ние не сме убийци, Михаил. Ние предотвратяваме убийство.
- Да се надяваме. Иначе ще трябва да ни събират с пинсети от улицата.
- По-добре е да мислим позитивно.
- Винаги съм предпочитал да мисля за най-лошия сценарий.
- Защо?
- Мотивация - отговори Михаил. - Ако си представя, че равинът ми източва кръвта за погребение, това ще ме мотивира да си свърша работата както трябва.
- Само чакай да се появят оръжията. Не можем да ги убием, докато не видим оръжие.
- Ами ако не ги извадят? Ако просто се взривят на улицата?
- Мисли позитивно, Михаил.
- Аз съм руски евреин. Позитивното мислене не ми е в природата.
Сервитьорката остави сметката Иа масата. Габриел й даде двайсет евро и й каза да задържи рестото. Михаил погледна към четиримата от „ЕКО Кобра“.
- Изглеждат по-нервни от нас.
- Вероятно е така.
Михаил погледна към улицата.
- Мислил ли си какво ще правиш после?
- Ще поспя няколко дни.
- Не забравяй да си изключиш телефона.
- Това е последният път, Михаил.
- Докато не се появи някой терорист, решил, че иска да намали евреите по света с няколкостотин. И пак ще се озовем тук.
- Боя се, че следващия път ще трябва да се справяш без мен.
- Ще видим. - Михаил погледна към Габриел. - Наистина ли си сигурен, че си готов за това?
- Ако ме попиташ още веднъж, ще те застрелям.
- Много лоша идея.
- Защо?
- Погледни през прозореца.
В кризисния център на Вътрешното министерство на Австрия Ари Шамрон се взираше в мониторите, наблюдавайки напрегнато как четиримата терористи от „Хизбула“ стъпват на тясната калдъръмена уличка, водеща към синагогата, следвани от Габриел и Михаил. И в този момент той изпита смразяващо предчувствие за беда, каквото не бе изпитвал никога преди. „Няма нищо - увери се той. — Синагогата оцеля през Кристалната нощ ще оцелее и сега.“ Щракна запалката си и се втренчи в блестящия като бижу пламък. „Две секунди - помисли си, - може би по-малко. И всичко ще приключи.“
Бяха се подредили в правоъгълна формация - двама отпред и другите двама на няколко крачки отзад. Габриел се възхити от уменията им. Със зимните си палта и престорено небрежно поведение приличаха на четирима младежи, излезли на разходка в прославения виенски Бермудски триъгълник, но не и на терористи самоубийци от „Хизбула“, само на минути от смъртта. Габриел знаеше много за тях. Знаеше имената им, родните им села и обстоятелствата около вербуването им. Засега обаче те бяха просто Алеф, Бет, Гимел и Далет - първите четири букви от азбуката на иврит. Алеф и Бет бяха за Габриел; Гимел и Далет — за Михаил. Алеф, Бет, Гимел, Далет... И всичко ще приключи.