Падналият Ангел

Улицата се издигаше плавно и завиваше леко надясно. След още няколко крачки Габриел видя Яков и Одед, застанали на островче бяла светлина пред входа на синагогата. Одед разпитваше двама американски евреи, които искаха да посетят службата за шабат в града на предците си, а Яков наблюдаваше четиримата младежи, приближаващи към него по улицата. Не се взира в тях много дълго и се насили да извърне поглед. Изглежда, Одед не ги забелязваше. След като пусна двамата американци, сега той си проправяше път през останалите богомолци, чакащи да влязат на малка опашка. Още дузина, сред които и две малки дечица, стояха на улицата, не знаейки за приближаващия ужас.

От момента, когато Габриел и Михаил излязоха от кафенето, те започнаха постепенно да съкращават дистанцията със своите мишени. Сега ги деляха седем-осем метра - четирима терористи, двама тайни воини, всички отдадени на своята мисия, всички убедени в своята кауза и в своя Бог. Тази вечер древната война за контрол над Ерец Израел отново щеше да се разиграе на една красива виенска уличка. Габриел не можеше да се отърси от тежестта на историята, притиснала раменете му, докато вървеше нагоре по калдъръма - собствената му история, историята на неговия народ. Шамрон... Представи си как младият Шамрон дебне Адолф Айхман на безлюдна уличка в северно предградие на Буенос Айрес. Онази нощ Шамрон се спънал в развързаната връзка на обувката си и насмалко не паднал. След това винаги връзваше връзките си по два пъти, когато му предстоеше операция. Габриел направи същото тази вечер в чест на Шамрон. Никакви развързани връзки. Никакви кошмари за кръв и огън в синагогата във Виена.