Не се сбогувам [bg]

- Разбира се. Винаги е у мен - отвърна Маса без колебания, но доста се притесни. Той нямаше никаква представа какво е феро...трактор, но не биваше да подкопава надеждата на един умствено нестабилен човек.

- Какво е фероатрактор? - попита гимназистът.

- Много силен магнит. Понякога има нужда от него по време на разследванията, когато на местопрестъплението трябва да бъдат открити дребни метални предмети - например гилза от пистолет. Сега моят асистент ще прекара фероатрактора по дрехите на всички присъстващи, без да докосва телата им. Ако някой е скрил 400 грама игли по себе си, те ще задрънчат. Маса, покажи как става това. Започни от мен, за да не реши някой да се сърди.

Погледът на господаря, устремен към японеца, бе донякъде мътен, но твърд. Маса помисли малко и измъкна от пазвата си продълговат предмет с размерите на две кибритени кутийки, грижливо загърнат в парче плат.

Вдигна ръка и го показа на всички. Започна да го движи край Фандорин. Изведнъж ръката му сякаш от само себе си трепна и се лепна за джоба на гърдите на куртката му, която се виждаше през разтвореното покривало. Японецът извади оттам метално гребенче, с което ежедневно възстановяваше пътя в косата на Фандорин.

- Сега ти.

Инструментът първо се лепна на гърдите на Маса -японецът извади и показа на всички, но най-вече на свещеника, кръщелното си кръстче с думите:

- Кръщелното ми име е раб Божий Масаил.

След това чувствителният прибор тръгна надолу, към ботуша. В него се оказа затъкнат бръснач. С него Маса сутрин бръснеше господаря, а неотдавна нощем, на улицата, бе заклал и някакъв глупав грабител.

- Наука - промълви с уважение отчето. - Хайде сега мен да проверите.

- Я, какво е това? - възкликна изведнъж гимназистът. - Ето, погледнете.

Той клекна, като се скри в сянката - светлината на лампата не стигаше толкова ниско долу.

- Какво криете с обувката си? Отместете си крака - каза гимназистът на момичето и се изправи. В ръката му беше торбичката с иглите.

- Моята е! Моята! - извика лелката, скачайки на крака. - Цели са, цели са миличките ми! Уууу!

Забележителното бе, че тя не престана да реве, просто плачът от горестен стана радостен. И веднага, без да се нарадва докрай, заши на съседката си един плесник.

- Гад крадлива! И се правиш на ни лук яла, ни лук мирисала! Седиш тук до мен и се преструваш, а!

- Не съм ги пипала! Ей богу! Не съм ги пипала, леличко!

И момичето също ревна.

- Срамна работа, младежо - каза Фандорин на гимназиста, мръщейки се от шума. -Държите се като професионален крадец. Не стига, че сте ги откраднали, ами отгоре на всичко се опитвате да натопите младата госпожица. Ако това не беше сън, на следващата гара щях да ви предам на местната полиция.

- На п...полицията? - измънка хлапакът. - На гарата? Господи, какво ли не бих дал, за да се върне полицията. Господи, да си уча в гимназията, а не да се лашкам по тези ужасни влакове и да бъркам по джобовете...