Не се сбогувам [bg]

- Това се нарича „кома" - обясни японецът на спътниците си. - Гръцка дума. Значи „много дълбок сън". Господарят спи много дълбоко вече от четири години. Проспа войната, проспа революцията.

- Щастливец - въздъхна лелката. - Аз също бих си полегнала през четиринадесета, щях да помоля: „Добри хора, събудете ме, когато животът отново се нагласи". Да не е зле? Всички се бият един друг, колят се, грабят, а той си похърква.

- Глупачка! - изрева Маса срещу тъпата жена. - Ако господарят не беше заспал дълбоко през четиринадесета, нищо нямаше да има - нито война, нито революция. Той нямаше да го допусне.

От навикването жената замига, а и останалите притихнаха.

„Споглеждат се. Решили са, че не съм наред с атамата[7] " - каза си Маса и въздъхна. Той вече толкова отдавна не ползваше родния си език, че бе започнал да мисли на руски, но от време на време мислено вмъкваше японски думи, за да не забрави съвсем речта на Ниппон.

- Нищо. Щом господарят се събуди, тогава ще видим - заплашително рече японецът, обръщайки се не към съседите си, а към празното пространство.

- Трябва да се уповавате на православния Бог, да се молите - посъветва го свещеникът. - Във времена на много ужаси има и много чудеса. Дето се вика: „Онзи, който с Бог живее, с молитва може и да оздравее".

- Молих се. И на православния Бог, и на неправославния, на всякакви богове се молих.

- Неправилно ще да е било. Като професионалист ви го казвам - оживи се попът. - За облекчаване на душевноскръбните страдания трябва човек да отправя молитви не непосредствено към Господ, а през Богородица, утешителката на скърбящите. Ето, сега ще ви демонстрирам -той въздигна очи към окадения таван и проникновено, със сълзливо потреперване, занарежда: - Майчице, пречестна застъпнице, кажи добра дума пред всеблагия ти Син за изцеляването на безумния... как му е името?