Не се сбогувам [bg]

Събитията бяха напълно невероятни.

Войските на Кайзера бяха заели почти цяла Европа от Псков до покрайнините на Париж, като стреляха по последния с гигантско оръдие, сякаш излязло от романите на Жул Верн, бълващо стокилограмови снаряди, летящи на сто и повече километра.

„Спомняте ли си църквата „Сен Жерве" в квартала Маре? - обясняваше Маса. - През деветдесет и девета с вас там арестувахме „Маниака от улицата на Белите плащове". Немското дайхо я е ударило директно, избило всички богомолци". Трудно бе човек да си представи подобно нещо, но не по-трудно от това английски войници да слязат на брега в Мурманск, за да воюват на руска територия с германците и финландците. Фандорин неясно защо много се учуди, че финландците, тези мирни млекари и градинари, сега също воюват.

— А в проклетия град Баку пак има клане – съобщаваше японецът. - Преди тюрките колеха арменците, а сега арменците колят тюрките. Надявам се, че ще заколят и онзи, до когото няма как да се добера. А в Кубан белите доброволци воюват с червените доброволци. А пък Украйна сега е отделна страна, там също воюват.

Имаше и местни, московски новини, които бяха не по-малко учудващи.

В съседните жилища „сгъстяват" всички „бивши", обясняваше той, но портиерката Луша-сан, много красива и добра жена, сега е „председател на домкома" и в името на някогашната любов пази Маса.

Продуктите отдавна ги „дават с купони". Преди давали повече, а сега съвсем малко, само по малко черен хляб. Но не бива да се притеснява за храната, защото Маса е намерил отличен купувач за своята колекция от еротични гравюри сюнга и статуетки нетце. Много важен човек, Райкомснаб-сан, плаща със златни десетачки, а с тях на „черния пазар" може да се купи всичко.

По улица „Мясницкая" имало „червено шествие" - това е като литийно шествие, но с червени знамена и вместо молитви се пеят революционни песни.

В Зоологическата градина имало митинг под надслов „Свобода на животните!". Пуснали „угнетените животни" от клетките - такива, които не ядат никого. По улиците обикаляха елени, якове, лами, а една бременна оку-сан родила преждевременно, направо на тротоара, защото на улица „Пресня" срещнала южноамерикански броненосец.

Ераст Петрович нямаше търпение да види всички тези чудеса със собствените си очи.

На 10 април той най-накрая изпълни отдавна измъчващата го задача - да преодолее гостната за половин минута и след като доволно обърса потта си, заяви: „Край, утре ще изляза из града".

Маса бе готов за това. Беше измайсторил превозно средство: стол на каучукови колела.

- Столът-самоход е на вашите услуги, господарю, но за начало аз просто ще ви повозя по пряката.