Ивен, Рицаря с лъва [bg]

«Аз рицар съм. Все безуспешно се мъча да намеря нещо, но все се скитам бадева.» «Какво ли ще да е това?» [360] «Ред приключения, в които аз смелостта си да изпитам. Кажи ми, моля ти се, честно дали на теб ти е известно [364] тук чудо някакво да има?» С увереност непоклатима той рече: Нищичко не знам39, но пък съвет днес ще ти дам. [368] Наблизо извор се намира, ей там, в гората той извира, ала внимавай с него ти, че може да те сполети [372] зло, щом не му се издължиш. По този път ще продължиш, по друг недей се отклонява. Щом стигнеш извора, тогава [376] ще видиш — уж кипи водата, а хладна е като скалата. Над извора е извисено едно дърво вечнозелено. [380] Природата го е създала тъй прелестно и му е дала корона приказна, която разстила сянка над водата. [384] На клон, над извора наднесен, стакан с верижка е провесен и чак до извора той стига. Скала край него се издига, [388] тъй възхитителна, тъй чудна, че бих ти го описал трудно. Параклис малък, но красив ще видиш в горския масив. [392] Стакан вода върху скалата ако излееш, във гората ще почне ураган веднага и всичко живо ще избяга [396] от този лес — сърни, глигани, а птиците, от страх смълчани, ще отлетят. Безброй дървета за миг ще станат на парчета [400] от силния и бурен вятър, дъждът ще потопи земята и върху всички живи твари небето с гръм ще се стовари. [404] Измъкнеш ли се невредим, се смятай за непобедим40!“ Сбогувах се и тръгнах аз по пътя в утринния час. [408] Препусках и по обед вече съзрях дървото отдалече. Възправи се пред моя взор огромен и прекрасен бор. [412] Бе с толкоз гъсти клони той, че даже да вали порой, човек под него сух остава. До бора стигнах и тогава [416] видях на клон да се поклаща стаканът златен — фин, изящен: такъв на никой панаир не ще намериш. Най-подир [420] видях как в извора водата кипи. До него бе скалата — огромен изумруд, пробит (той като бъчва бе на вид), [424] връз четири рубина сложен. Отблясъкът им лесно може да затъмни дори зората. Представям ви сега нещата, [428] каквито аз сам ги открих41. До извора се приближих, защото исках най-накрая да видя как ще лумне тая [432] ужасна буря — ураганът. Аз безразсъдно взех стакана, вода загребах и без страх върху скалата я излях. [436] Май плиснах повече, защото чер облак в миг покри дървото, вихрушка се изви и ето — светкавица раздра небето [440] и заслепен, почувствах как валят и дъжд, и град, и сняг. Дървета рухваха във мрака и аз реших, че смърт ме чака [444] сред гръмотевици, които край мен трещяха страховито. Но Господ-Бог е милостив и в бурята останах жив. [448] По волята му в онзи кът небето светна, спря дъждът, утихна вятърът и аз щастлив бях в този тежък час, [452] че пак настана ясен ден. Когато бях от Бог спасен, разбрах, че злото се забравя, щом радост ти се предоставя. [456] Когато секна онзи дъжд, видях на бора изведнъж да кацат птици песнопойни по клоните му многобройни: [460] те толкоз гъсто го покриха, че под перата си го скриха и той изглеждаше чудесно. Навред звучаха нежни песни [464] от птиците по този бор, но всяка в този смесен хор си чуруликаше в свой лад, ала в оркестъра пернат [468] различните омайни трели в съзвучие се бяха слели. Когато чух как пеят всички накацали по бора птички, [472] изпитах радостно вълнение от чудното им изпълнение42. Изпаднах в истински захлас, ала внезапно зърнах аз, [476] към мен да язди конник с грохот, като че десет души в поход коне пришпорват подир враг, за да се впуснат в буен бяг. [480] Веднага скочих на седлото, обзет от силен страх, защото като орел, жадуващ кръв, като свиреп, раздразнен лъв43, [484] се устреми към мене той, готов да води тежък бой. В държанието му опасност видях. Той викна гръмогласно [488] когато наближи: „Васал, не помня повод да съм дал, да ме нападате с измама. Защо със подлост тъй голяма [492] зло сторихте на непознат? Помнете, че на този свят, щом някой върши злодеяние, го чака грозно наказание. [496] От страшната ви буря днес опустошен бе моят лес. За срамното ви престъпление ви чакат мъст и унижение! [500] За тази непростима грешка присъдата ви ще е тежка. Понесох днес безброй беди и крепостта ми се срути [504] от силния проливен дъжд. Престъпник сте и нагъл мъж и аз ще ви накажа, щом безчинствахте над моя дом, [508] и никой с нищо във гората не ме избави от бедата. В леса и замъка ми, Боже, днес всеки бе на риск изложен! [512] Затуй до сетния си час, навред ще ви преследвам аз!“