Пред благодушния стопанин
въздъхнах, но не възразих.
На масата се настаних [252]
и щом таз дева ненагледна
на стола срещу мен приседна,
отново тръпка в мен премина.
Подир вечеря домакинът, [256]
баща на тази хубавица,
ми каза, че отдавна рицар,
поел да търси приключения
не бил във тяхното имение [260]
като желан гост пребивавал.
И ме покани той тогава
когато мога, аз отново
да се завърна. «Честно слово! [264]
Така доволен съм от вас,
че пак ще дойда!» — казах аз.
Спах превъзходно през нощта,
а моят кон на сутринта [268]
отвънка оседлан бе вече,
тъй както миналата вечер
изрично аз бях пожелал.
Простих се с милия васал, [272]
с прислугата и с дъщеря му
и с нетърпение голямо
на път поех. Зад мен далече
бе замъкът останал вече, [276]
когато на една поляна,
съвсем дълбоко разорана,
аз диви бикове видях
да водят бой. Изпитах страх [280]
пред битката им упорита.
Те бясно риеха с копита,
бодяха се с рога, ревяха.
За мен най-страшната заплаха [284]
от всеки див звяр е бикът.
Пастирът в онзи странен кът
бе като мавър — с грозота,
каквато трудно на света [288]
ще срещнеш. С ръст на великан,
в ръката с тежък боздуган,
на нисък пън бе той приседнал.
Щом приближих и го огледах, [292]
видях, че е с глава голяма,
каквато даже конят няма.
Косата му бе разпиляна,
челото — цели два емпана35, [296]
ушите — с четина покрити:
като на слон, а пък очите —
като на кукумявка злобни,
с нос котешки, зъби подобни [300]
на тези на глиган; устата —
като на вълк, а рамената —
провиснали. Бе чернобрад,
със гърбица и късоврат, [304]
и с плоско, сбръчкано лице.
Опрян на пъна, с две ръце
държеше здраво боздугана.
Одеждата на великана [308]
бе странна — той си беше сложил
одрани прясно бичи кожи
и с тях добре се бе загърнал36.
Когато уродът ме зърна, [312]
че идвам, бързо се изправи.
Не знаейки какво ще прави
и как ще ме посрещне той,
макар да бях готов за бой, [316]
признавам, че изпитах страх.
След миг аз вече го видях
как пъргаво, с един отскок
се метна той на ствол висок [320]
петнайсет стъпки. Той мълчеше
и на див звяр подобен беше.
Реших, че този мъж голям
или е луд, или е ням37, [324]
но все пак рекох да опитам:
«Какво си ти?» — го аз попитах,
а той отвърна с гръмък глас:
«Човек като човек съм аз.» [328]
«Какъв човек?» — «Какъвто сам
ме виждаш.» — «Бих желал да знам
защо си тук?» — Той най-подир
отвърна ми: «Аз съм пастир [332]
на биковете във гората.»
«Кълна се в девата пресвята,
че нивга сам човек не може
с тях да се справи. Мили Боже, [336]
или въже, или ограда
са нужни за такова стадо.»
«Без никой да ми е помагал
ги гледам. Бик не е избягал [340]
от тук.» «И как се справяш сам?»
«От мен изпитват страх голям
и щом се приближа до тях,
се вцепеняват те от страх, [344]
защото силен съм в ръката
и щом бик сграбча за рогата,
останалите със мучене
събират се около мене, [348]
като че молят за пощада.
Не смеят те да ме нападат,
но приближи ли някой друг,
смъртта си ще намери тук. [352]
Така чрез страх и сила гледам
спокойно дивите говеда38.
Сега на свой ред ми кажи
ти кой си, но не ме лъжи!» [356]
вернуться
35
Ст. 296: Ампан — старинна мярка за дължина (около една педя).
вернуться
36
Ст. 311: В описанието на пазача на бикове Кретиен следва условностите за изобразяване на «природния човек», тоест на същество, което живее извън цивилизацията: човешката физика бива сведена не до тази на определено животно, а се явява разнороден сбор от животински черти. Тъкмо в животинската хетерогенност е вложена идеята за човешка грозота.
вернуться
37
Ст. 324: Пазачът на бикове се явява своеобразен първообраз на две фигури на по-късни епизоди от романа: 1) на обезумелия Ивен, който живее като безмълвен дивак в гората; 2) на великана Алпен Планинеца, с когото Ивен ще се сражава. От това получаваме известна представа за начина, по който Кретиен изгражда своите персонажи: едни и същи черти определят облика на различни герои. Така зад различията откриваме сходства, а зад сходствата — различия.
вернуться
38
Ст. 354: Господарят на дивите бикове олицетворява животинското начало у човека. От друга страна, в способността му да укротява силните животни има нещо свръхестествено. По това той се родее с някои келтски герои (например с Луг). Но основната функция на този персонаж е да контрастира с фигурата на рицаря.