Ивен, Рицаря с лъва [bg]

        В чудесна стая настанен, починал си добре Ивен. На сутринта потеглил рано, намерил бичата поляна, [792] разпитал след това пастира, но гледайки го, не разбирал защо и как е сътворила Природата това плашило [796] с подобна мутра уродлива. До извора, без да почива, той стигнал, гребнал от водата и със замах върху скалата [800] излял я бързо с всичка сила. В миг бурята се разразила, задухал вятър изведнъж и завалял проливен дъжд. [804] Щом Бог изчистил пак небето, дошло и ятото, което на бора кацнало. Запели орляците, но не успели [808] те да довършат свойта песен. Ивен видял как конник бесен лети към страшния бунар, със рев, като разгонен звяр, [812] и щом пристигнал, без да чака,