Ивен, Рицаря с лъва [bg]

повелите й изпълняват. Уви, те все по-малко стават, [20] в предишни времена обаче, човекът, който я е тачил, бил хвален и обграждан с чест. Но любовта изчезва днес: [24] мнозина, без да чувстват нещо, твърдят, че обич най-гореща изпитват, ала на лъжата най-често къси са краката21. [28] Тук пиша за човек, готов да брани своята любов. Да, мъртъв рицар, знам все пак, е по-добре от жив селяк22. [32] Във своето повествование насочвам вашето внимание към онзи крал, прочул се вред със добродетели безчет. [36] Като бретонците, аз смятам че вечно тачен на земята ще е Артур. През онзи ден във разговора оживен [40] се включил всеки рицар в двора, но кралят, чувствайки умора, когато свършили обяда, придворните си изненадал [44] и за да си даде покой, до Гениевра легнал той в отделна стая и заспал23. Осъдили добрия крал [48] бароните, че не приляга в такъв ден той от тях да бяга. Говорели за любовта отвън до тежката врата, [52] на уморения сеньор сир Додинел, сир Сагремор24, Ке — сенешалът25, сир Говен, до тях и рицарят Ивен. [56] Във този миг Калогренан26 разказвал им с нескриван свян за случка, при която сам изпитал бил нечуван срам27. [60] Щом чула младата кралица какво разказва този рицар, дощяло й се да узнае и тя развръзката каква е, [64] от своя мъж се отделила и между тях се настанила. Със почитание голямо прав станал разказвачът само. [68] Но сенешалът Ке тогава от яд и злоба вдигнал врява: „Калогренан, ах, мили Боже, въобразихте си, че може [72] чрез тоз жест да ни засрамите, а вие да се проявите като галантен и учтив. Показвайки се угодлив, [76] целите нашата кралица да сметне вас за предан рицар, а нас — за нагли горделивци и за разхайтени ленивци. [80] Но не от мързел си седяхме, а просто ние не видяхме, заслушани във този час, че Гениевра е сред нас [84] и вие скочихте прав вече!“ „Ке, май отидохте далече — кралицата го укорила. — Какво ли ви е озлобило, [88] че тъй сте избухлив по нрав, та се изкарвате все прав, а пък околните корите?“ „Гнева ми, моля да простите, [92] ала не се месете тук. Щом сбра ни вашият съпруг, аз смятам, че сме равни всички. Не съм с изискани привички, [96] но според мен е очевидно, че нищо, в случая, обидно не казах. Нека прекратим с вас спора глупав, незначим, [100] преди да стигнем до кавга. Кажете, по-добре, сега на рицаря да продължава историята да разправя.“ [104] С тон снизходителен, сдържан намесил се Калогренан: „Не съм засегнат аз, сеньор, от този безпредметен спор, [108] не съм изобщо уязвен. И други, по-добри от мен, по-умни, че и дваж по-смели, един ли път, Ке, сте посмели [112] да клеветите най-безчестно. От памтивека е известно, че торът е смрадлив, мухата ни дразни, жили ни осата. [116] Не се засягам лесно аз от злобни хора като вас и не изпитвам оскърбление. Кралице, моля разрешение [120] аз разказа да прекратя и тъй срама да си спестя. За мен той днес не е забава.“ „О, не! — извикал Ке тогава. — [124] Кажете му да продължи, защото не на мен дължи това той, а на всички тук, дори на вашия съпруг! [128] Кралице, няма да ви моля, но наложете свойта воля.“ Кралицата не се сдържала: „От дързостта на сенешала [132] не страдайте, Калогренан. Аз знам, че Ке е грубиян. Той няма да се промени и все ще сипе ругатни. [136] Калогренан, не се сърдете, историята разкажете, от все сърце и аз желая на разказа да чуя края. [140] Нали не ще ми възразите?“ „Кралице моя, щом държите ще почна, но това давление ще ме подложи на мъчение. [144] По̀ предпочитам, ваша чест, око да ми извадят днес, отколкото да продължавам. Но, ако ще се подчинявам, [148] знам, че е най-добре словата да стигнат първо до сърцата, а след това и до душите. В противен случай те прелитат [152] покрай мнозина, за които посланието им е скрито, а думите са само шум, подминат ли сърце и ум. [156] Че всяка дума до ушите подобно вятър лек долита, ала веднага отпътува, преставайки да съществува, [160] ако сърцето не желае да я поспре и опознае, че само то е в състояние да чуе нейното послание. [164] За думите единствен път до нас остава си слухът: той ги приема, след което умът ги праща към сърцето28. [168]