Поп, дама, вале [bg]

Встрани от стълбището на моравата имаше огромен платнен чадър, а под него — масичка и няколко плетени кресла. Марта седна. Усмихнат и присвил очи, Франц седна до нея. Тя реши, че напълно го е смаяла с малката, но много скъпа градина, в която имаше и праскова, и плачеща върба, и сребристи елхички и някаква ябълка, и магнолия, и вече увит в рогозка банан… Че за Франц градината е само зеленикава мараня, просто не й мина през ума, макар да забеляза, че е безпомощно късоглед. Приятно й беше да го приема толкова изтънчено в градината, приятно бе да го поразява с невиждано богатство, но особено приятно ще е да му показва стаите в къщата и да изслушва боботенето на почтителното му възхищение. И понеже й гостуваха обикновено хора от нейния кръг, пред които отдавна й беше омръзнало да се перчи, тя беше почти нежно благодарна на този провинциалист с тесен панталон, задето й дава възможност да освежи, да поднови усещането за гордост, което изпитваше през първите месеци след сватбата.

— У вас е тъй тихо… — каза Франц. — Мислех, че градът е твърде шумен…

— Та ние живеем почти извън града — отговори тя и като се усещаше със седем години по-млада, добави: — съседната вила ей там е на граф Брамсдорф… Много мил старец, често ни гостува.

— Толкова приятна тишина — каза Франц, развивайки темата и вече предчувствайки задънена улица.

Тя погледна бялата му ръка, легнала с длан върху масата. Слабите пръсти леко трепереха.

— Та значи какъв се падате на мъжа ми? Син на негова трета братовчедка, нали? И ще работите при него — това е добре. Той има огромно предприятие. Но вие, разбира се, вече сте чували за магазина — там всичко е само за мъже, но наистина всичко, всичко — вратовръзки, шапки, спортни принадлежности. Освен това той има и кантора, занимаваща се с разни банкови операции…