Поп, дама, вале [bg]

Обедът се оказа не лош и сега Марта не съжаляваше, че е отишла. Цветът на лицето й се беше някак стоплил, прекрасните очи бяха влажни, прясно начервените устни блестяха; тя се усмихна, леко оголвайки резци и тази доволна, скъпоценна усмивка се задържа на лицето й няколко мига. Драйер гледаше, леко присвил очи, жена си, наслаждаваше се на нейната усмивка като на неочакван подарък — но за нищо на света не би го показал. Когато усмивката изчезна, той се обърна като задоволен зяпач, след като уличният търговец е вдигнал и върнал на количката случайно разпилените портокали.

Франц изведнъж прибра крак, но не се събуди. Влакът започна рязко да спира. Проплуваха червеникави стени, огромна тръба, сякаш облицована с мозайка, товарни вагони на страничен коловоз; а после в далечината се стъмни; гара.

— Аз, душице, ще ида да се поразходя, — каза Драйер, който обичаше да пуши на чист въздух.

Останала сама, Марта се облегна в ъгъла, погледна с прозявка мъртвеца с очила, помисли равнодушно, че той ей сега ще се изхлузи на пода. Драйер се разхождаше по перона, той побарабани мимоходом с пръсти по прозореца, но жена му повече не се усмихна — той изпафка дим и продължи нататък. Вървеше с бавна, леко подскачаща походка, сложил ръце на гърба и издал напред пурата. Каза си между другото, че щеше да е хубаво да се разхожда така под сводовете на непозната гара някъде на път за Андалусия, Багдад, Нижни Новгород… Могат още днес да потеглят: земното кълбо е огромно и кръгло — пари имат достатъчно за пет, ако не и повече пълни обиколки. Впрочем Марта за нищо на света няма да тръгне. Изключено е да й кажеш: да заминем, работата ще почака. Дали да купи вестник; и борсата е май нещо любопитно. Трябва да разбере прелетял ли е онзи храбрец океана? Америка, Мексико, Палм Бийч. Ето, Вили Грюн е бил там, викаше ги да заминат с него. Не, нея не можеш я придума… Но къде е, всъщност, вестникарската сергия… Този велосипед с увити педали се вижда сега толкова ясно, но ще го забравя завинаги, ще забравя, че съм го гледал, всичко ще забравя… Ето, багажният вагон потегли, заплува. О! Та това е моят влак… И все пак трябва да купя…