Вторият периметър [bg]

Демарко остана на мястото си. Отпи глътка бира и се замисли за Уитфийлд. Смахнат, откъдето и да го погледнеш, но Ема беше права: утре ще мислят за него. Огледа се. Беше единственият посетител на бара. По телевизията течеше бейзболен мач между „Сиатъл Маринърс“ и „Торонто Блу Джейс“ — отбори в дъното на съответната регионална дивизия. Професионалният боулинг беше много по-интересен.

Разходи се пеша до супермаркета на две пресечки от мотела, купи си пет-шест списания за коли и се върна в бара, решил да направи задълбочено проучване на автомобилния пазар. Вероятно щяха да го прецакат с онова беемве кабрио, но поне щеше да се утешава, че си е подготвил домашното. Поръча си четвърта бира и скоро се почувства подут като сумист. След което се задълбочи в списанията.

Не след дълго стигна до заключението — до разумното заключение, — че ще е най-добре да си купи хонда или тойота, максимум на една година. Тези марки бяха на върха на всички класации по отношение на качество, икономичност и цена на старо. Успее ли да намери някоя на около петдесет хиляди километра, ще стане собственик на една практически нова кола, която ще бъде с четири-пет хиляди долара по-евтина от чисто новата. Да, това звучеше разумно. Звучеше направо страхотно.

Проблемът беше там, че той не можеше да направи разлика между хонда и тойота. И двете приличаха на превозни средства, проектирани на компютър след поредица от тестове в аеродинамичен тунел. И излъчваха сексапил по-малко и от изпраните кюлоти на някоя бабичка. Друга работа си е едно беемве Z3 кабрио. Или ягуар, мерцедес купе, порше. Машини, заредени със силно сексуално привличане, защото са създадени от творци, а не от тъпи инженери, чиято единствена мечта е да изстискат километър повече на сто от жалките четирицилиндрови моторчета.

— Здрасти — пропя зноен глас над него.

Благодаря ти, Исусе, каза си Демарко и вдигна глава от списанието. Дамата, която го поздрави, беше действително яка. В съзнанието му моментално изплува фразата шейсет километра по черен път. Тяло с размери XXL беше натикано в рокля S, русата перука контрастираше на тъмните мустачки над горната устна, а гримът й сякаш беше нанесен с груба хавлиена кърпа.

Демарко промърмори нещо нечленоразделно, събра списанията и тръгна към стаята си. Защо го преследваше такъв лош късмет с жените? Защо тази дърта проститутка не беше шведска стюардеса или млада бизнес дама, която си търси развлечения? Защо чисто мъжките му мечти никога не се превръщаха в действителност?

Защото кара волво, ето защо!