Вторият периметър [bg]

Оказа се обаче, че не е така.

Пътниците бяха по местата си точно в посочения час — 9:00, но самолетът клекна в началото на пистата за излитане и остана там в продължение на два часа, очаквайки подмяна на някаква дефектирала част. Демарко не разбираше от самолети и след обясненията на пилота реши, че става въпрос за някаква второстепенна дреболия — еквивалент на повредената лампичка за колана в обикновения автомобил.

Разбира се, след двучасово закъснение на полета от Вашингтон той изпусна връзката в Чикаго и пристигна в Сиатъл чак в три часа след полунощ вместо в пет следобед и шофира в продължение на час, за да стигне най-после в Бремертън. Като следствие от всичко това на другия ден беше уморен и далеч от доброто настроение, докато двамата с Ема чакаха Дейв Уитфийлд, племенника на Франк Хатауей.

Уитфийлд прие да се срещнат в бара на мотела, в който беше отседнал Демарко. Оттук се разкриваше хубава гледка към горист, дълбоко врязан в сушата залив, който носеше името Ойстър Бей. Разбира се, Ема беше отседнала в много по-скъп хотел в центъра на Сиатъл заедно с Кристин. Докато чакаха появата на племенника, тя му разказа колко приятен е бил полетът й от Източното крайбрежие: първа класа, хубави филми и попътен вятър през целия полет. Естествено, с цел да го ядоса.

Дейв Уитфийлд влезе в бара малко преди края на разказа й. Франк Хатауей го беше нарекъл „момче“, но той се оказа мъж, наближаващ четирийсет. Явно беше момче единствено в представите на вуйчо си. Беше висок, с едър кокал и явно вече се прощаваше с пясъчно русата си коса. На носа му бяха окачени очила с телени рамки, зад които святкаха будни кафяви очи.

Остана силно впечатлен от позицията на Демарко в Конгреса — впечатлен, но не и щастлив.

— За бога, човече! — възкликна той. — Не мога да си представя, че разговарям с такъв като вас! Не исках да се стига чак дотам! Представях си, че вуйчо просто ще звънне един-два телефона и толкоз.

— Вашият вуйчо е главнокомандващ военноморските сили — сухо отбеляза Демарко.

— Знам, но аз може да си изпатя. Би трябвало да разговаряте с ръководството на корабостроителницата, а не с мен!

— Спокойно, Дейв — обади се Ема. — От вас искаме само обща информация, която ще ни помогне при разговора с ръководството. Дори няма да споменаваме името ви. — Уитфийлд понечи да възрази, но тя го изпревари: — Ще пиете ли една бира?

— Ами да, защо не — кимна след известно забавяне той, очевидно изненадан, че служител на Конгреса проявява желание да го почерпи.

Изчакаха пристигането на бирата и Ема продължи все така успокоително:

— Разкажете ни с какво се занимавате. Нека започнем оттук…

— Аз съм инструктор — поде младият мъж. — Занимавам се с…

— Вуйчо ви каза, че сте инженер — прекъсна го Демарко.