![Вторият периметър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/9/vtoriyat-perimetr-bg-download.jpg)
Вторият периметър [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691414
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вторият периметър [bg]». Краткое содержание книги:
Но жената беше повод за истинска тревога. Беше се срещал с нея, но това бе отдавна — преди десет-дванайсет години. Такива като нея не се забравят. Не помнеше името й, а номерът с абонаментната карта му попречи да го узнае. Но дори и без името той беше наясно какво представлява дамата. За щастие тя не го позна. Предвид обстоятелствата на срещата им това не беше кой знае каква изненада. Но самото й присъствие тук беше достатъчен повод за тревога. Нямаше никакво значение дали го е познала или не.
Ръката му продължаваше да лежи върху слушалката. Знаеше, че трябва да се обади, но не беше сигурен за реакцията. В крайна сметка бавно отдръпна ръката си. Реши да изчака. Ще й се обади, в случай че тези двамата се върнат и започнат да задават по-други въпроси.
По дяволите! Изведнъж му се прииска да убие онзи глупак Мълърин.
7
Демарко и Ема обядваха. Тя си поръча салата с риба тон, а той беше захапал чийзбургер с размерите на бейзболна ръкавица.
Присъствието на флота се усещаше навсякъде в Бремертън и околностите му. Освен корабостроителницата в града, която даваше препитание на около десет хиляди души, в границите на щата Вашингтон се намираха още базата на подводния флот в Бангор и Центърът за управление на бойни подводни операции в Кийпорт. Ресторантът, в който се хранеха, ясно демонстрираше зависимостта на местните от флота. Стените бяха украсени с увеличени фотографии на изскачащи от морските дълбини подводници и изтребители, излитащи от борда на самолетоносач. През две маси от тях се хранеше възрастен господин със синя бейзболна шапка, на която пишеше ВЕТЕРАН НА АМЕРИКАНСКИТЕ ВМС — едно напълно излишно изявление, защото притежателят й изглеждаше достатъчно древен, за да е плавал на фрегата под командването на адмирал Джон Пол Джоунс.
— Защо Кармоди излъга, че не познава човека, подписал договора? — учуди се Демарко.
— Значи и на теб ти направи впечатление — отвърна Ема.
— Ами да. Защо?
— Не съм сигурна.
Замълчаха и продължиха да се хранят.
— Може би офертата му не е била най-ниската, а просто е бутнал нещо на онзи, от когото е зависела поръчката — предположи Демарко. — Което би означавало, че Уитфийлд е прав.
— Възможно е — бавно отвърна Ема. — Но тези търгове обикновено са доста прозрачни.
— Или пък тоя Кармоди е обикновен гадняр. Нарочно не ни съобщи името, защото иска да ни губи времето да търсим човека, подписал договора. Вероятно е преценил, че иначе ще използваме същото това време, за да разследваме него.
— Може — кимна Ема. — Но би могъл да го направи и при напълно редовен договор просто за да ни разкара от главата си. — Отмести чинията, въпреки че беше изконсумирала не повече от половината салата. Нищо чудно, че няма грам излишни тлъстини по тялото си, въздъхна Демарко. — Във всеки случай ние — по-точно ти — трябва да открием кой е възложил поръчката на Кармоди. Предлагам да започнеш от…
Мобилният телефон на Демарко я накара да млъкне.
— Ало — натисна копчето той.
— Здрасти! — екна в мембраната необичайно жизнерадостният глас на Махоуни. — Идвам при вас! Всъщност обаждам ти се от самолета.
Благодарение на модерните технологии проклетникът бе получил възможността да му опъва каишката от десет хиляди метра височина.
— Защо идвате тук? — учуди се Демарко.
— О, трябва да се видя с един човек, който е противник на републиканския кандидат в Четвърти избирателен район. Те винаги са печелили там, но ние с Норм решихме да произнесем някоя и друга реч довечера, да отворим някой и друг портфейл — изобщо да ударим едно рамо на нашия човек. А след това…
— Норм? — попита Демарко.
— Норм Дикс, Джо. Конгресменът от Шести, в момента се намираш в задния му двор…
Демарко познаваше и харесваше Норм Дикс. За разлика от Махоуни той беше откровен човек.
— Довечера ще произнеса своята реч, ама утре сутринта искам да хвана някоя и друга сьомга — добави Махоуни.
— Какво?
— Един от тамошните ни спонсори — поясни шефът. — Поканил ме е на риболов. Е, ще свършим и малко работа…
Точно така, малко работа.
— … А след това аз ще уловя едно-две наистина едри парчета. Той казва, че миналата седмица закачил двайсеткилограмово прасе…
— Сериозно? — възкликна Демарко.