Вторият периметър [bg]

Едрият мълчаливо огледа посетителите, после на лицето му се появи усмивка. Една хубава и широка усмивка.

— Аз съм Фил Кармоди — представи се той и стисна ръцете им. — На мен се пада честта да управлявам тази малка зоологическа градина. Това е Бил Нортън — посочи плешивия той. — А това е Нед Мълърин.

Мълърин кимна като механизирана играчка, а Нортън облещи очи.

Шефът не ги покани в кабинета си, което беше странно. Вместо това накара Нортън да донесе два стола оттам, а на Мълърин заповяда да разчисти бутилките и картите от игралната масичка. Демарко отбеляза начина, по който разговаряше с подчинените си — без „моля“ и „благодаря“. Просто издаваше заповеди и очакваше незабавното им изпълнение. Остана с впечатлението, че ако беше заповядал на двамата да изядат картите, те моментално щяха да ги сдъвчат.

— Ако се чудите какво става, ще ви кажа — рече Кармоди, докато Мълърин разчистваше масата. — Таксуваме държавата само за часовете, в които работим, а заниманието на тези двамата не се заплаща.

— Да, бе! — тръсна глава Ема, без да крие недоверието си. Демарко очакваше протест от страна на шефа, но такъв не последва. Кармоди само сви рамене, очевидно безразличен за мнението й относно начина, по който си изкарваше парите.

Изчака допълнителните столове и влезе в ролята на домакин.

— Нещо за пиене? Кока-кола, минерална вода, кафе?

— Не — отвърна Ема.

— Добре — кимна Кармоди. — Ще ми покажете ли някакъв документ?

Демарко му подаде служебната си карта от Конгреса. Ема закова поглед в лицето му, после въздъхна и извади от чантичката си абонаментна карта от библиотеката. Не му я подаде, а само му я показа и я скри обратно. Очевидно се заяждаше и Демарко зачака реакцията. Кармоди обаче развеселено се усмихна. За разлика от повечето хора той изобщо не изглеждаше притеснен от нейното присъствие, а дори напротив — беше му забавно.

— И тъй, какво мога да направя за вас? — попита той.

Ема отговори още преди Демарко да отвори уста. Когато бяха заедно, тя неизменно поемаше нещата в свои ръце.

— Един от членовете на Конгреса е получил оплакване от избирателите си във връзка с прекомерно високата цена на услугата, която изпълнявате за флота — отсече тя.

— И вие долетяхте чак дотук заради подобно оплакване? — попита Кармоди. На лицето му се изписа нещо средно между учудване и насмешка.

Ема игнорира въпроса.

— Искаме да разберем в какво точно се състои вашата работа, какви са тарифите ви, колко ще продължи изпълнението на договора.

— Това е онзи гадняр Уитфийлд! — изсъска Мълърин.

— Какво каза? — остро попита Кармоди.

— Оня тип, с когото едно време бяхме колеги. Все ме подпитва колко получавам. Бас държа, че е той! Опитах се да му обясня…

— Достатъчно! — сряза го с леден глас Кармоди.