Грозните [bg]

— И как успя да го постигнеш?

— Ами, просто бях на едно парти в центъра.

— Натресла си се на тяхно парти? Да не си се смахнала?! — възкликна Шай, после сниши гласа си до шепот. — Щуро, ама пък грандиозно. Как влезе?

— Носех маска.

— Еха! Маска на красива ли?

— Хм, повече приличаше на маска на прасе. Дълга история.

Шай примигна.

— Маска на прасе? Хубаво. Нека да позная — някой е взривил къщата.

— Какво? О, не. Щяха да ме хванат, затова задействах противопожарната аларма.

— Страхотен номер!

Толи се ухили. Това наистина си беше страхотна история, особено сега, когато имаше на кого да я разкаже.

— Бяха ме притиснали на покрива, затова грабнах една бънджи жилетка и скочих. Изхвърли ме почти на половината път дотук.

— Не може да бъде!

— Е, най-малкото ми спести част от пътя.

— Грандиозно! — Шай се засмя, после лицето й доби сериозно изражение. Започна да гризе ноктите си — един от онези вредни навици, които операцията премахва. — Значи, Толи, ти си била на това парти, за да… се срещнеш с някого, така ли?

Сега беше ред на Толи да се впечатли.

— Как се досети?

Шай въздъхна и впери поглед в изгризаните си нокти.

— И аз имам приятели тук. Искам да кажа, че бяхме приятели. Сега от време на време ги шпионирам. — Тя вдигна поглед. — Винаги бях най-малката. А сега…

— Сега си сама.

Шай кимна.

— Ти обаче май не само си шпионирала.

— Аха. Отбих се да кажа едно „Здрасти!“.

— Еха! Това наистина е смахнато! Гадже ли ти е?

Толи тръсна глава. Перис ходеше с други момичета, а Толи някак го преодоля и се опитваше да постъпва по същия начин, но приятелството им досега винаги беше на първо място в живота и на двамата. Явно, вече не.

— Знаеш ли, ако ми беше гадже, едва ли щях да се реша на това. Нямаше да ми стиска да му покажа лицето си. Но сме приятели, затова си помислих, че…

— Аха. И как мина?

Толи се замисли за миг, взряна в трепкащата повърхност на реката. Перис беше толкова красив и зрял и беше казал, че двамата пак ще бъдат приятели. Щом Толи стане красива.

— В общи линии гадно — отговори тя.

— Така си и помислих.

— С изключение на измъкването. Тая част беше супер.

— Така изглежда. — По гласа на Шай Толи усети, че тя се усмихва. — Много хитро.

Двете замълчаха, докато един от противопожарните автолети преминаваше над тях.

— Само че ние двете още не сме се измъкнали — продължи Шай. — Следващия път, когато решиш да вдигаш фалшива тревога, предупреди ме навреме.

— Съжалявам, че заради мен и ти си хваната тук като в капан.

Шай я погледна и се намръщи.