Грозните [bg]

Толи разкърши пръсти, присви колене и постепенно се изправи върху дъската, после наклони леко тялото си напред, за да поеме ускорението.

Шай кръжеше над нея, придържайки се малко по-назад.

Дърветата започнаха да се мяркат все по-бързо и по-бързо около Толи, шибайки ръцете й с острите си вечнозелени бодлички. Сърфът не би допуснал тя да падне на нещо твърдо, но не го беше грижа за бодливите клонки.

— Протегни ръце. Дръж краката разкрачени! — извика Шай за хиляден път.

Толи напрегнато приплъзна левия крак напред. В края на парка се наклони надясно и сърфът влезе в дълъг остър завой. Тя приклекна и усети как тялото й натежава, докато обръща дъската обратно към мястото, откъдето бяха тръгнали. Сега летеше към флагчетата за слалома, привеждайки се все по-ниско, колкото повече наближаваше. Усещаше как от вятъра изпръхват устните й и как се вее вързаната й на конска опашка коса.

— Майчице — прошепна тя.

Сърфът профуча покрай първото флагче, тя рязко се наклони надясно, размаха ръце и изгуби равновесие.

— Завий! — извика Шай. Толи изви тяло, за да се задържи върху сърфа, заобикаляйки следващото флагче. Когато го подмина, тя се наклони в противоположната посока.

Но краката й бяха твърде близо един до друг. Не, не и този път! Подметките й се хлъзнаха по повърхността на дъската. „Не!“, извика тя, опита се да забие пети в сърфа и загреба въздуха с длани, загубила опорна точка. Дясната й обувка се хлъзна към ръба, докато носът й не се очерта извън дъската на фона на дърветата.

Дърветата! Тя почти лежеше на една страна, успоредно на земята. Поредното флагче изникна пред нея и бързо профуча назад. Дъската се залюля отдолу, докато тялото й се изправяше отново.

Тя беше направила завоя!

Толи се извъртя, за да погледне Шай.

— Направих го! — извика тя.

И падна.

Подведен от рязкото й обръщане, сърфът направи усилие да вземе завоя и я изтърси. Толи полежа известно време, докато спазмите в ръцете й отминат и земята спре да се върти. Този път тя със смях се беше спуснала на тревата, висейки на ударните гривни.

Шай също се смееше.

— Почти го направи! — извика тя.

— Не е вярно! Заобиколих флагчето, ти сама видя!

— Добре, де, добре! Успя — отвърна със смях Шай, слизайки до нея на тревата. — Но друг път не танцувай така дивашки във въздуха. Не е готино, Кьорчо.

Толи се изплези. През последната седмица беше разбрала, че Шай използва грозния й прякор само когато иска да я подразни. Иначе настояваше да се обръщат една към друга с истинските си имена, с което Толи бързо свикна. Всъщност това й харесваше. Никой досега не се беше обръщал към нея по име, освен родителите й Сол и Ели и още няколко надути учители.

— Както кажеш, Кльощо. Това обаче беше велико. — Толи се стовари обратно на тревата. Цялото й тяло гореше от болка, всеки мускул трепереше от изтощение. — Благодаря за урока. Летенето е най-страхотното нещо.