Грозните [bg]

— Знам, че е така, но въпреки това е забавно.

Шай завъртя очи с досада, но най-накрая се съгласи. Измъкна се от леглото и застана пред екрана, отмятайки косата от лицето си.

Толи изсумтя.

— Значи все пак си го правила и преди.

— Само когато бях много малка, както вече ти казах.

— Да, бе.

Толи завъртя интерфейс-пръстена си, за да извика менюто на екрана, после активира с поглед курсора на мишката, докато избере необходимите опции. Камерата на компютъра проблесна с лазерния си лъч и върху лицето на Шай се появи зеленикава мрежа, която раздели нейните скули, нос, устни и чело на малки квадратчета.

Миг по-късно върху екрана се появиха две лица. И двете бяха на Шай, но между тях имаше очевидна разлика. Едното беше на раздразнена рошава дивачка; другото се отличаваше с леко дистанцираното си изражение, сякаш принадлежеше на някой, който сънува с отворени очи.

— Не е ли страхотна тая програма! — възкликна Толи. — Все едно гледаш две различни лица.

Шай кимна.

— Чак тръпки да те побият.

Грозните лица са винаги несиметрични; едната половина никога не е напълно еднаква с другата. Затова първото нещо, което прави графичният софтуер, е да вземе всяка една от двете половини и да я удвои, сякаш поставя огледало точно по средата на лицето, създавайки пример за идеалната симетрия. Сега двете симетрични лица на Шай изглеждаха къде-къде по-добре от оригинала.

— Е, Шай, кое от двете лица според теб е по-добрата ти половина?

— Защо изобщо трябва да съм симетрична? Предпочитам да имам лице с две различни страни.

Толи безпомощно изпъшка.

— Това е белег на преживян в детството стрес. Никой не иска да изглежда по този начин.

— Божичко, не бих искала да изглеждам стресирана — изсумтя Шай и посочи лицето на дивачката. — Както и да е, май дясното е по-добрият вариант, ти как мислиш?

— Мразя дясната си страна. Винаги започвам с лявата.

— Да, ама аз повече си харесвам дясната страна. Изглежда по-силна.

— Както кажеш, ти си шефът.

Толи примигна и лицето, образувано от дясната половина на Шай, изпълни екрана.

— Започваме с най-основното.

Софтуерът се зае със задачата: очите постепенно се уголемиха, като заедно с това се променяше и големината на носа между тях; скулите на Шай се придвижиха нагоре, а устата й си остана малка, но с по-пълни устни (дори без корекции те вече почти бяха постигнали стандарта за красота). Всички дефекти изчезнаха, кожата й стана безупречно гладка.

Заедно с чертите на лицето се променяше и формата на черепа — наклонът на челото се измести назад, брадичката стана по-ясно очертана, а челюстта — по-силна.

Когато всичко беше готово, Толи подсвирна.

— Иха, това вече е друго нещо.

— Страхотно — изпъшка Шай. — Сега по нищо не се различавам от останалите нови красиви по света.