Левиатан [bg]

Тя се зачуди за миг дали тези тигри не бяха тайният тест, за който я беше предупредил Джаспърт, и се захили лукаво. Ако е така, всичко това е чиста загуба на време.

— Ала железните ви нерви може да не издържат до края на деня, господа — продължи капитанът. — Преди да продължим, бих желал да разбера как се справяте с височините. Кормчия?

— Кръъъгом! — извика авиаторът. Строят от момчета се обърна с лице към хангарния навес, не без известна суматоха. Дерин забеляза, че Джаспърт още е там, застанал до един от учените. Всички бяха мръснишки нахилени.

Платната на хангара се разтвориха и челюстта на Дерин увисна…

Вътре имаше въздухоплавателен звяр — едно Хъксли за издигане във въздуха. Дузина мъже на земята го държаха здраво за пипалата. Звярът пулсираше и потреперваше, докато нежно го изкарваха навън, а прозрачният му газов балон блещукаше в червената светлина на издигащото се слънце.

— Медуза — ахна момчето до нея.

Дерин кимна. Това беше първият звяр на водородно дишане, фабрикуван някога, нищо общо с днешните гигантски живи въздушни апарати с техните гондоли, двигатели и палуби за наблюдение.

Хъкслито беше съставено от жизнените вериги на мекотели — медузи и други отровни морски твари и на практика беше също толкова опасно. Един грешен повей на вятъра можеше да изплаши Хъкслито и да го запрати към земята като птица, гмурнала се да сграбчи червей от пръстта. Рибешките вътрешности на тези създания можеха да оцелеят след почти всякакъв вид падане, но пасажерите им рядко имаха този късмет.

После Дерин забеляза пилотската установка, която висеше от звяра и очите й се окръглиха още повече.

Това ли беше тестът за "усет за небе", за който подхвърли Джаспърт? А той я беше оставил да повярва, че само се шегува! Този негодник!

— Вие, млади ми късметлии, ще се возите тази сутрин — обади се капитанът иззад гърбовете им. — Няма да е дълго — само на хиляда метра или малко отгоре и после обратно… след десет минути реене във въздуха. Повярвайте ми, ще видите Лондон такъв, какъвто никога не сте го виждали!

Дерин почувства как устните й се разливат в усмивка. Най-после! Възможност отново да види света от високо, също както някога от татковите балони.

— За онези от вас, които предпочитат да не го правят — завърши капитанът, — пожелаваме ви всичко хубаво и сбогом.

— Кой от вас, малки мерзавци, иска да си ходи? — извика кормчията от края на редицата. — Да се маха още сега! Иначе над вас е само небето!

След кратка пауза още дванадесетима си тръгнаха. Този път не се разбягаха с писъци, а просто се изнизаха през портала в стегната групичка, а неколцина обръщаха пребледнели и уплашени лица към пулсиращото чудовище, кръжащо във въздуха. Дерин с гордост осъзна, че почти половината доброволци вече ги няма.

— Много добре, тогава. — Капитанът застана пред строя. — А сега, когато Маймунските лудити са вече прочистени, кой иска да бъде пръв?

Без да се колебае, без да мисли какво бе казал Джаспърт за това да не привлича внимание и след като и последното кълбо нерви в стомаха й се изпари нанякъде, Дерин Шарп направи крачка напред.