Левиатан [bg]

Ала самата мощ на машината го държеше на нокти. Горещината от двигателите, вградени в кабината, нощният въздух, които го обвиваше като студени ръце. Алек се опита да си представи какво би било да пилотира по време на битка, когато визьорът е наполовина затворен, заради летящите към него куршуми и шрапнели.

Най-после боровите клони изчезнаха от погледа им, а Клоп каза:

— Обърнете тук и стъпването ни ще стане по-стабилно, млади господарю.

— Това не е ли една от яздитните алеи на майка? — попита Алек. — Ако я стъпчем, тя ще разбере за това!

Всеки път, когато някой от конете на принцеса София се препъваше в някоя следа, оставена от самоход, учителят Клоп, Алек, че дори и татко отнасяха гнева й за дни наред.

Все пак той намали скоростта, благодарен за минутката почивка и спря Бурехода на алеята. Под пилотското си яке, беше подгизнал от пот.

— Неприемливо по всички правила, Ваше височество — обади се Волгер. — Но е необходимо, ако искаме да прекараме добре тази вечер.

Алек се обърна към Ото Клоп и се намръщи.

— Да си прекараме добре? Но това е просто тренировка. Не отиваме никъде, нали така?

Клоп не отвърна, а очите му се стрелнаха към графа. Алек отдръпна ръце от контролните лостове и се завъртя на пилотското си кресло.

— Волгер, какво става?

Графът безмълвно го загледа от горе на долу и Алек изведнъж се почувства ужасно самотен тук насред мрака.

В съзнанието си започна отново да прехвърля предупрежденията на баща си — как някои от благородниците смятали, че нечистокръвният произход на Алек заплашва империята. Как някой ден обидите биха могли да се превърнат в нещо по-лошо…

Но тези мъже не може да са предатели. Волгер е държал меч пред гърлото му хиляди пъти по време на уроците по фехтовка, а какво да говорим за преподавателя по механика? Немислимо.

— Къде отиваме, Ото? Обяснете ми, незабавно.

— Трябва да дойдете с нас, Ваше височество — отвърна меко Ото Клоп.

— Трябва да се отдалечим възможно най-много от Прага — каза Волгер. — Разпореждания на баща ви.

— Но баща ми дори не е… — Алек скръцна със зъби и изруга. Какъв глупак е бил, да се остави да го подмамят в гората с приказки за среднощно пилотиране — също като да примамиш дете с бонбонче. Цялото домакинство спеше, а родителите му бяха далеч в Сараево.

Ръцете на Алек бяха все още уморени от борбата да задържи Бурехода изправен, а както беше овързан в пилотското кресло, едва ли можеше да успее да извади ножа си. Затвори очи — беше оставил оръжието си в стаята, под възглавницата.

— Ерцхерцогът остави указания — рече граф Волгер.

— Лъжете! — извика Алек.

— Иска ми се да беше така, млади господарю. — Волгер посегна към вътрешността на жокейския си жакет.