Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Левиатан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Левиатан [bg]

Электронная книга - «Левиатан [bg]». Краткое содержание книги:

Левиатан е роман с алтернативна история, затова и повечето от героите, създанията и механизмите са мое собствено изобретение. Но като време, книгата е базирана на реалното лято на 1914 г., когато Европа се намира на ръба на ужасяваща война. Затова ви предлагам и един бърз преглед върху истините и измислиците в романа до момента. На 28-ми юни, ерцхерцог Франц Фердинанд, наследник на трона на Австро-Унгария, и съпругата му Софи Хотек, загиват в атентат, извършен от млади сръбски революционери. В моя свят те успяват да оживеят след първите нападения, но по-късно същата вечер биват отровени. В реалността, обаче, те загиват още следобеда. (А аз исках книгата ми да започне действието си през нощта.) Точно както е в Левиатан, убийството довежда до война между Австрия и Сърбия, която се прехвърля върху Германия и Русия и по-нататък към останалите държави. До началото на август, цялото земно кълбо е въвлечено във Великата война, която сега наричаме Първа световна война. Тези две трагични смърти, както и някои дипломатически действия от страна на великите сили в Европа, довеждат до още милиони смърти. По онова време се носели слухове, че австрийското правителство, а вероятно и немското, тайно организирали убийствата — или като повод за обявяване на война, или защото Франц Фердинанд бил прекалено миролюбиво настроен. Неколцина историци и до днес вярват в тази теория на конспирацията, но са били необходими десетилетия, за да бъде опровергана. Така или иначе, германските военни са били решени да започнат война и са използвали убийствата, за да направят точно това. И все пак, Франц и Софи не са имали син на име Александър. Децата им се казват Софи, Максимилиан и Ернст. И също както Алек в моята история, тези трима души са били лишени от правото да наследят земите или титлите на Франц и то заради не кралския произход на майка си. И също както в Левиатан, родителите им са отправяли прошения както към австро-унгарския император, така и към папата, за да променят тази ситуация. В реалния свят, обаче, Франц и Софи не успяват да постигнат промяна. Романтичната история, която Алек разказва за тенис корта и джобния часовник, е съвсем истинска.
1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 109
Перейти на страницу:

— Той мразеше майка ми повече от всеки друг сред тях — Алек затвори отново очи. Обагрената в червено гора вече беше прекалено безрадостна, за да я гледа повече. Заради някаква неравност по земята кабината се разтресе — сякаш светът беше станал нестабилен по пътя си към слънцето. — Просто искам да си отида у дома.

— Не и преди да сме сигурни, че сте в безопасност, млади господарю — каза Ото Клоп. — Обещахме на баща Ви.

— Какво значение имат обещанията сега, когато той е…

— Тишина! — извика Волгер.

Александър го погледна шокиран. Отвори уста да протестира, но ръката на графа го стисна за рамото.

— Спрете двигателите!

Господин Клоп спря Бурехода и започна да снижава оборотите на Даймлерите, намалявайки ги до тихо ръмжене. Съскането на пневматиката изпълни кабината.

Внезапната тишина прокънтя в ушите на Алек, тялото му пулсираше с ехото от стъпките на самохода. През визьора се виждаха листата на дърветата, които не помръдваха, а въздухът не трепваше и от повей вятър. Птиците не пееха, сякаш гората бе замлъкнала от неочакваното спиране на машината.

Волгер затвори очи.

И тогава Алек го почувства. Съвсем леко потреперване, което минаваше през металната конструкция на Бурехода — стъпките на нещо по-голямо и по-тежко. Нещо, което разтрисаше земята.

Граф Волгер се изправи и отвори люка на покрива. Светлината на изгрева се разля в кабината, докато той издърпваше горната част на тялото си навън.

Земята отново се разтресе. През визьора Алек видя как пулсацията премина през цялата гора и разлюля листата на дърветата, събуждащи се за новия ден. Това го накара да почувства топка в стомаха, като от разгневен поглед от страна на баща му.

— Ваше височество — извика го Волгер, — заповядайте да се присъедините към мен.

Алек се изправи, опитвайки се да запази равновесие върху командното кресло, докато се измъкваше през люка.

Навън, очите му се премрежиха срещу наполовина изгрялото слънце — изгревът бе оцветил небето около тях в тъмно оранжево. Буреходът се извисяваше съвсем малко над младите габъри, а хоризонтът му се струваше необятен след часовете взиране през визьора на машината.

Волгер му посочи посоката, от която бяха дошли.

— Ето ги и вашите врагове, принц Александър.

Алек примижа срещу надигащото се слънце. Другата машина беше на километри от тях и се издигаше още два пъти над дърветата. Шестте й крака се движеха плавно, но хората се щураха като мравки по артилерийската палуба — надигаха сигнални флагчета и заемаха позиции по кулите. По фланга се четяха буквите, изписващи името: СМС Беоулф[3].

Алек наблюдаваше как масивното стъпало на машината се стоварва върху горската пръст. След няколко дълги секунди ги настигна поредното разтрисане, запращайки вълни сред дърветата около тях и през металното тяло на Бурехода. Със следващата крачка една дървесна корона започна да пада и после изчезна, смачкана от гигантското стъпало на самохода.

Червените и черни ивици във флага на Наземните сили на Кайзера се вееха от спардека и плющяха на вятъра.

— Немски наземен дредноут[4] — каза меко Алек. — Но не сме ли още в Австро-Унгария?

— Да — отвърна Волгер, — но всички онези, които искат хаос и война, са по петите ни, Ваше височество. Или все още се съмнявате в мен?

Ами ако това е спасителна мисия?, помисли си Алек. Може би похитителите му все пак го бяха лъгали и татко и майка все още бяха живи. И за спасението на Алек е стартирана голяма операция с помощта на немската наземна флотилия! Защо иначе някой би позволил тази ужасия да стъпва на австрийска земя?

После Алек забеляза, че машината сменя посоката си, обръщайки се бавно странично на изгрева…

Той вдигна ръка и започна да маха.

— Насам! Насам!

— Вече ни виждат, Ваше височество — тихо каза граф Волгер.

Алек все още махаше, когато изригна първият залп — ярки проблясъци по целия фланг на дредноута и кълба оръдеен дим, образуващи замъглена завеса около машината. Звукът последва след няколко секунди — силен гръм, който се разпадна на остри, разкъсващи въздуха експлозии във всички посоки. Короните на дърветата се развълнуваха, сътресенията разлюляха Бурехода и запратиха облаци от зелени листа към небето.

Тогава Волгер издърпа Алек обратно в кабината, а двигателите се връщаха към живот.

— Заредете оръдието! — извика учителят Клоп на хората долу.

Когато машината тръгна напред, Алек се озова настанен в командирското кресло. Бореше се с коланите на седалката, но една ужасяваща мисъл се беше загнездила в главата му и вкочаняваше ръцете му.

вернуться

3

СМС на немски Seiner Majestät Schiff или в превод "Съд на Негово Величество". В края на XIX и началото на XX в., действително е имало военен кораб с името СМС Беоулф. Бил е част от група от шест такива кораба за охрана на бреговете и има минимално участие през Първата световна война — Бел.прев.

вернуться

4

Дредноут — поколение бойни плавателни съдове от класа на линкорите от началото на XX век, със значителен брой оръдия с голям калибър на борда — Бел.прев.

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 17 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)