Левиатан [bg]

Не че някоя капка дъжд щеше да има някакво значение — така или иначе изпитите днес щяха да се провеждат вътре. Четене, навигация и аеродинамика беше онова, което изискваха Въздушните сили от своите млади кадети. Все пак, да се взираш в небето беше по-безопасно от това да се опитваш да прочетеш погледите на останалите пътници.

Откакто се качи в автобуса, Дерин потръпваше, дори с кожата си, докато се чудеше как ли изглежда в очите на непознатите. Можеха ли да прозрат какво се крие под момчешките дрехи и постриганата коса? Наистина ли си мислеха, че е млад кандидат на път за опитните терени на Въздушните сили? Или им приличаше на някое девойче, на което му хлопа някоя дъска и което си играе на момче със старите дрехи на брат си?

Предпоследната спирка на омнибуса беше на небезизвестния затвор в Скръбс. Повечето пътници слязоха на нея — жени, понесли кутии за обяд и подаръци за мъжете си, затворени вътре. Гледката на прозорците, заградени с решетки преобърна стомаха на Дерин.

Колко големи неприятности можеше да си докара Джаспърт, ако цялата уловка се окажеше неуспешна? Достатъчно ли бе да загуби службата си в Силите? Или дори можеха да го изпратят в затвора?

Просто не беше честно да се роди момиче! Знаеше повече за въздухоплаването, отколкото татко й изобщо успя да влее в главата на Джаспърт. Отгоре на това, тя имаше по-добра физическа годност да понася височини от брат си.

А най-лошото щеше да е, ако авиаторите не я вземеха в Силите — тогава щеше отново да прекара вечерта в отвратителната стая под наем и да се запъти обратно към Шотландия на следващия ден.

Майка й и лелите й вече я чакаха, убедени, че тази лудост няма да проработи, готови да я натикат обратно в разните му поли и корсети. Никакви мечти за летене повече, никакво учене, никакви ругатни! И последните остатъци от наследството й щяха да са похарчени напразно за това пътешествие до Лондон.

Тя гледаше трите момчета, които се возеха в предната част на автобуса — те се закачаха и се подхилкваха нервно, докато наближаваха към опитното поле, щастливи като птичета в кафез. Най-високият едва стигаше до рамото на Дерин. Едва ли бяха по-силни от нея, а и тя не забелязваше да са по-умни или пък по-смели. И от къде на къде тогава на тях им беше разрешено да постъпват в Кралските сили, а на нея не?

Дерин Шарп стисна зъби, решена никой да не я разпознае под дегизировката.

Едва ли се изисква чак такова умение да се представяш за глупаво момче.