Убийството на Линда [bg]

Емоционалният прелом в отношенията им настъпи преди два месеца. Тогава Бекстрьом трябваше да замине на едноседмична командировка заради някакво убийство и нямаше възможно да храни ежедневно златната рибка.

Първо се обади на жената, която му натресе плуващата грижа, но тя му се разкрещя и затръшна слушалката. „Да става каквото ще“, каза си тогава той и въпреки предупредителния текст на етикета изсипа в аквариума половин буркан с храна, преди да тръгне. „Предимството да отглеждаш точно златна рибка, а не куче например, е, че можеш спокойно да я пуснеш в тоалетната, ако е хвърлила топа, докато кучето не можеш. А аквариума мога да го продам в интернет за няколко стотачки.“

След като се върна от десетдневната командировка, се оказа, че Егон е още жив. Разбира се, рибката не изглеждаше толкова жизнена, колкото преди заминаването на стопанина си, и през първите дни плуваше доста обезсилена, но после пак си възвърна старата форма.

Бекстрьом остана силно впечатлен от инстинкта за оцеляване на Егон, разказа за подвига му в службата — „жилав юнак се оказа“ — и горе-долу по това време започна да се привързва към него. Случваше се вечер дори да го гледа, докато отпива от заслужения си грог след дълъг и тежък работен ден. Наблюдаваше как Егон плува напред-назад, нагоре-надолу, без изобщо да го е грижа за липсата на мацки. „Живот си живееш ти, приятелю“, мислеше си Бекстрьом. В съревнованието с всички онези досадни научнопопулярни телевизионни програми Егон винаги излизаше безапелационният победител.

„Ще се наложи да ускоря хода на разследването“, съобрази той, защото се чувстваше много виновен, задето се налага да изсипе в аквариума на мълчаливия си другар толкова голямо количество храна. А ако случаят се проточи, ще се обади в службата и ще помоли някой колега да се отбие да нагледа Егон.

— Пази се, момче — поръча Бекстрьом. — Татко отива на работа, но ще се видим съвсем скоро.

След четвърт час вече пътуваше с кола за Векшо заедно с двама свои колеги от отдел „Убийства“.