Убийството на Линда [bg]

— Какви ги говориш? — възкликна Кнютсон. — Колежка?

— Кофти — отбеляза Торѐн. — Колежка. Не се случва всеки ден. Да посегнат на колежка, имам предвид.

— Бъдеща колежка — уточни Бекстрьом. — Учела е в Полицейската школа във Векшо. След година завършвала. През лятото замествала на рецепцията в участъка.

— Какво става? — възкликна Кнютсон и поклати глава. — Що за извратен негодник изнасилва и убива бъдеща полицайка?

— Ако е познавала убиеца, има голяма вероятност да е бил друг колега — пошегува се Бекстрьом. — Но едва ли е така — додаде той, когато видя неодобрителния поглед на Кнютсон в огледалото.

— Сигурно ще го разкрием по-лесно от обичайните убийства на проститутки. Нали все пак трябва да гледаме положително на нещата — опита се да го утеши Торѐн. — Поне ще си спестим разпитите на съмнителни клиенти и криминални елементи.

„Този път проблемът ще е от съвсем друго естество — отговори наум Бекстрьом. — Мечтай си, приятелю.“

— Да се надяваме, че ще излезеш прав — каза на глас. — Да се надяваме.

Близо до Норшопинг колегите от Векшо им изпратиха факс. Преспокойно можеха да си го спестят предвид съдържанието: карта на Векшо, на която мястото на убийството беше оградено с кръг, а пътят към хотела — маркиран със стрелки. Съвсем ненужна информация, защото Торѐн вече бе свалил същата карта от интернет и Кнютсон бе въвел адреса на хотела в джипиеса.

После пристигна кратко съобщение от местния ръководител на разследването, в което той приветстваше колегите си с добре дошли, съобщаваше им, че следствените работи са започнали и се движат според установените практики, и обещаваше да ги уведоми своевременно за всяка новопостъпила информация. Първата оперативна на разследващата група щяла да се състои в девет на следващата сутрин в местния участък.

— Комисар Бенгт Улсон от областното полицейско управление във Векшо ще ръководи предварителното разследване — съобщи Торѐн, който се намираше най-близо до факса и ръцете му бяха свободни. — Познаваш ли го, Бекстрьом?

— Виждали сме се — отвърна Бекстрьом и преглътна последната глътка от бутилката. „Загрява доста бавно. От това по-хубаво — здраве му кажи.“ Това обстоятелство работеше в негова полза, защото той вече си бе наумил как да организира работата.

— И що за човек е? — полюбопитства Кнютсон.

— От онези, състрадателните.

— А разбира ли нещо от убийства?

— Едва ли. Но се говори, че е посещавал множество курсове за насилие срещу жени и деца, за кръвосмешение, за ползите от дебрифинга6.

— Не се ли е занимавал със следствена работа по убийство? — попита Торѐн.

— Преди няколко години си беше наумил, че вдън горите смоландски станало ритуално убийство на някакво момиче от чужд произход. Някаква откачена полицейска информаторка от подземния свят твърдяла, че е станала свидетел на престъплението.