Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Убийството на Линда [bg]
Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Убийството на Линда [bg]

Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:

Пропит с ирония, достигаща до сарказъм, романът започва с едно на пръв поглед „обикновено“ убийство: съвсем млада жена, курсантка в Полицейската академия, е намерена мъртва в апартамента на майка си в шведския град Векшо. За да оглави разследването, от Стокхолм пристига комисар Еверт Бекстрьом заедно със специално подбрания си екип. Използвайки познанията си за системата, Першон ни разкрива отблизо прийомите на комисаря и разбулва грозната истина за бездействието и цинизма, с които служителят на реда посреща задълженията си. Въпросът кой и защо е убил Линда неизбежно поставя на дневен ред ефикасността на разследващите, хвърля светлина върху тяхното чувство за дълг и професионална преценка, която, уви, често се влияе от стремеж към надмощие и реваншизъм. За щастие, будният ум и отличният полицейски нюх на Ана Холт и Лиса Матей, които поемат разследването след провала на Бекстрьом, ни вдъхват надежда в тържеството на професионалния и човешкия морал над бездушието и егоизма. Любимецът на литературната критика и на четящата аудитория в Швеция Лейф Г. В. Першон (р. 1945) има зад гърба си три десетилетия като автор на криминални романи, обагрени с хумор, преминаващ в сатира. Освен бележит писател Лейф Г. В. Першон е и най-известният криминолог на Швеция, преподавател в шведската Полицейска академия и редовно консултира полицаите, разследващи тежки престъпления. Специалист от такъв ранг неминуемо вижда язвите в съвременното общество и съвсем закономерно вплита тази проблематика в своите романи. Защото скандинавският криминален роман не е просто поредното убийство, разплетено след дежурните перипетии, а сложна критика и вивисекция на съвременния човек, задълбочено вглеждане в ценностната му система. Першон е носител на няколко престижни литературни награди, в това число „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски криминален роман, и е трикратен лауреат на наградата на Шведската академия на криминалните автори.
1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 190
Перейти на страницу:

— Да, настанаха тежки времена — с престорена любезност отвърна Бекстрьом.

— Така е. — Секретарката го стрелна с проницателен поглед.

„Ако не си ШГДКП, разбира се. Какво оригинално звание си е измислил, проклетникът с проклетник.

ШГДКП звучи хем шефски, хем мъжествено. Много по-добре от ШГДКП. Кой би искал да го наричат ШГДКП? Звучи не като началник на Националната криминална полиция, а като гадост, която си лепнал, след като си мърсувал с някоя курва.“

— ШГДКП е готов да ви приеме — съобщи секретарката и кимна към затворената врата.

— Най-покорно благодаря — Бекстрьом се поклони.

Чака точно петнайсет минути, както и бе очаквал. И дете ще се сети защо се бави началникът. „Дори и ти се досещаш, мъжемразка такава“, помисли си той и се усмихна най-сърдечно на секретарката. Тя не отговори. Само го проследи с мнителен поглед.

Бекстрьом завари най-големия шеф все още потънал в размисли. Или поне така изглеждаше, защото търкаше с десния си палец и показалец мъжествената си, силно издадена напред брадичка. Когато Бекстрьом влезе в кабинета му, ШГДКП не каза нищо, само кимна.

„Колко странен тип — помисли си Бекстрьом. — И в какви дрехи се е облякъл, при условие че навън е трийсетградусова жега!“

Началникът на Националната дирекция „Криминална полиция“ беше, както винаги, безупречен във външния си вид, но днес носеше униформата на конната полиция: черни ботуши за езда, сини панталони, ослепително бяла риза с пагони: три реда с дъбови листа, разделяни от златни линии и увенчани с кралска корона. Над горния ляв джоб на ризата му беше прикачен четирилентов награден знак, а над десния — двете кръстосани златни саби, които по непонятни причини се бяха превърнали в емблема на Националната полиция. Началникът носеше и вратовръзка, надлежно закрепена с помощта на игла, отново с отличителните знаци, показващи високия чин на приносителя. ШГДКП стоеше изправен като ръжен, с прибран корем и изпъчени гърди, които сякаш се опитваха да съперничат на брадичката му за приза „най-издадена част на тялото“.

„Колко отвратителна долна челюст. В лице прилича на петролен танкер“, помисли си Бекстрьом.

— Ако облеклото ми те озадачава — подхвана ШГДКП, без да го удостоява дори с поглед и без да снема пръстите от онази част от тялото си, която най-много занимаваше мислите на Бекстрьом, — възнамерявам по-късно да изведа Брандклипарен на разходка.

„Шефът не е вчерашен и трябва да внимавам“, каза си наум Бекстрьом.

— Царствено име на благороден жребец — добави ШГДКП.

— Конят на Кале3 XII, нали? — попита раболепно Бекстрьом, макар че, когато някога учиха за шведските крале, той все бягаше от час.

— На Карл XII и на баща му — уточни ШГДКП. — Името е било едно и също, но не и конят. Знаеш ли какво е това? — попита той и посочи макетите, подредени върху внушителния плот на конферентната маса.

„Като гледам всички тези терминали, хангари и самолети, едва ли е битката при Полтава4“, помисли си Бекстрьом.

— Летище „Арлавда“ — рискува той. — Вероятно така изглежда от птичи поглед.

— Точно така — потвърди ШГДКП. — Но не те повиках, за да говорим за това.

— Слушам, шефе. — Бекстрьом си придаде вид на отличника в класа.

— Векшо — натърти началникът. — Сутринта е намерено тялото на удушена млада жена. Най-вероятно е и изнасилена. Обещах на колегите да им помогнем. Събери си екип и веднага потегляйте. Подробностите ще уточниш с участъка във Векшо. Ако някой от колегите тук има възражения, аз ще се разправям с него.

„Супер — зарадва се Бекстрьом. — Това звучи по-добре и от приключенията на тримата мускетари.“ По една или друга случайност беше чел тази книга като малък, докато бягаше от училище.

— Нямаш грижи, шефе — отвърна Бекстрьом на глас.

„Векшо… — продължи наум. — Не се ли намираше някъде до морето, в южната част на Смоланд? По това време на годината там сигурно гъмжи от мои връстнички.“

— Има още нещо — подхвана началникът. — Докато не съм забравил… Възникна малко усложнение — по отношение на самоличността на жертвата.

„Ще я видим тази работа, рекла сляпата Сара“, изникна в ума на Бекстрьом, докато половин час по-късно уреждаше подробностите по пътуването от кабинета си. Първо се постара да издейства парични средства от служебната каса, макар че беше петък и отпускарско време. После увеличи командировъчните с няколко хилядарки в брой от касата на сектор „Тежки престъпления“5. Средствата в нея винаги спасяваха положението, когато дотрябват за неочаквани и спешни задачи. За щастие, касата се намираше в кабинета на Бекстрьом. Макар от заплатата му да не остана почти нищо, в близките няколко дни нямаше да търпи никакви лишения от битов характер.

вернуться

3

Кале — галено име на Карл. — Б.пр.

вернуться

4

Битката при Полтава, част от Великата северна война, се състои на 28 юли 1709 година между армиите на шведския крал Карл XII и руския цар Петър Велики и се превръща в едно от най-големите военни поражения в историята на Швеция. — Б.пр.

вернуться

5

В тази каса обикновено се съхраняват неголеми суми, които полицаите да използват за дребни служебни разходи: храна, цигари и възнаграждения за информатори от криминалните среди, които сътрудничат на полицията. — Б.пр.

1 ... 3 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 190
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)